Another Life - Друг Живот

Шеста глава

На вратата застана младо момиче, с кестенява коса, подобен на моя цвят, пусната на леки къдрици, стигащи до рамената й. Имаше кафяви очи, очертани с очна линия. Беше високо, около 1,60 и беше облечено с къса жълта рокля на цветчета. Нямаше съмнение, че това момиче беше по-малката ми сестра - Теса. Тя се спря пред нас и ни гледаше доста объркано.
" Мамо? Какво става тук? Кое е това момиче?"
" Мила... - хвана с ръце лицето й. Ще трябва да изчакаш до довечера."
" Но защо до довечера?"
" Ще изчакам и баща ти да се прибере."
" Добре... Щом казваш. Аз ще се кача в стаята си, че съм доста изморена."
Щом Теса се качи нагоре по стълбите, майка ми се обърна към мен и ми се усмихна.
" Миличка... Това беше Теса - по-малката ти сестра."
" Знам." отвърнах.
" Така ли? Но как?"
" Ами преди да дойда тук, знаех само имената ви, затова потърсих информация за вас в интрнет и там ми излезна снимка, на която бяхте тримата."
" О! А ти изморена ли си?"
" Не, всъщност."
" Добре, тогава искаш ли да те преобразим за довечера?"
" Да ме преобразите?"
" Ако нямаш нищо на против, искам да те заведа до мола и в някой салон за красота."
" Защото не изглеждам достойно за семейството? И не приляга на изискана жена като теб да се движи с... такава като мен."
" Не, не, не. Разбра ме погрешно. Дори не съм си и го помисляла. Казах го, защото си помислих, че може би ще ти бъде забавно. Но явно съм сгрешила."
" Аз... Съжалявам, че реагирах така прибързано. Просто, досега никой не се е държал така мило с мен и аз... Не знам какво ми стана. И, с радост бих дошла с теб."
Майка ми ми се усмихна, след което си взе чантата, която беше оставена на дивана до нея и ми посочи с ръка към вратата.

Щом излезнахме от къщата, двете се насочихме към колите. Преди да се качим в една, забелязах градинарят от одеве, който ме гледаше с учудване и с онзи негов суров поглед. Не му обърнах внимание и се качих в колата, след което двете с майка ми потеглихме.

Първото място, на което решихме да се отбием беше салона за красота, който се оказа огромен. Вътре имаше няколко дами - едни си правеха маникюрите, други косите, а трети просто стояха в някое ъгълче и си разказваха вероятно най-новите клюки. Аз и Даяна се насочихме към едно младо момиче, което току-що беше приключило с една жена.
" Здравейте г-жо Морисън. Какво ще си правите днес?"
" Няма на мен, а на нея." отговори майка ми и ме посочи.
" А кое е това момиче?"
" Ъм... Това е..."
" Далечна роднина. Днес пристигнах." заявих и намигнах леко на Даяна.
Много добре я разбирах. Нямаше как изведнъж да каже, че съм и дъщеря.
" Е, сега като знам, че си в сигурни ръце, аз ще ви оставя и ще дойда след два часа." каза майка ми и си тръгна.
Аз се настаних на стола, който се оказа доста удобен и се огледах в огледалото. Имах вид на някой просяк, в буквален смисъл. Косата ми беше станала по-суха от обичайно. Цялото ми лице беше червено от топлината и устните ми се бяха напукали, а да не говоря за избледнялата тениска, която носех.
Първо, момичето ми подряза краищата на косата. Досега винаги леля Джес ме беше постригвала.
След това ми я изправи и за пръв път придоби някаква форма. Когато свърши с косата, момичето ме поведе към другия край на салона. Там две момичета си говореха и когато видяха, че се насочихме към тях, ни се усмихнаха.
" Роднина е на Даяна Морисън, така че гледайте да се постараете." заяви момичето, което досега се занимаваше с косата ми.
Момичетата се ухилиха още повече и едното започна да ми обяснява.
" Аз съм Кейт и ще ти направя най-различни процедури на лицето. А това е Габриела - каза Кейт и посочи момичето до нея. Тя ще ти направи ноктите."
В момента, в който спомена, че ще ми правят ноктите, ме хвана срам да ги покажа. Не стига, че бяха къси, но и имах навик да си ги гризя - точно като някое момче.

След около час, Кейт и Габриела приключиха с преобразяването ми. Бяха ми направили най-различни маски за лице, бяха ме гримирали, а да не говоря за ноктите - бяха божествени. Изпилени, леко удължени и ми бяха сложили гел. Щом се погледнах в огледалото, едвам се познах. Нямах нищо общо със старото ми аз.
Както беше казала майка ми, тя дойде след два часа. Когато ме видя, остана с отворена уста и се обърна към момичетата до мен.
" Каква магия сте направили с нея? Да не би да сте я разменили?"
Двете се изкикотиха и Габриела отвърна.
" Нищо подобно, г-жо Морисън. Момичето си е достатъчно красиво, ние само малко я разхубавихме."
След тези думи, мисля че се изчервих.
" И госпожо, един съвет. Тъй като сте тръгнали да преобразявате момичето, поне сменете тези стари очила."
" Разбира се, и не само тях ще подмена. И напишете сумата на сметката ми." заяви майка ми, след което двете излезнахме.

Досега никога не бях ходила в мола. Само бях чувала останалите момичета от класа да говорят за марковите си дрехи от там.
Беше много голям. Имаше изобилие от магазини, препълнени с най-различни дрехи.
Двете с майка ми влезнахме в един магазин, където ни посрещнаха още на вратата.
" Здравей Даяна! - каза въодушевено едната жена, а другата й взе палтото. Къде е Теса? Не е ли с теб?"
" Не. Всъщност днес ще облечете от главата до петите, Катарина."
" Добре, а някакви роднини ли сте?"
" Далечна роднина." заявих.
" Но аз я приемам като своя дъщеря." каза майка ми.

Когато излезнахме от мола, вече имах нови очила, с красиви черни рамки, които ми прилягаха точно на лицето и не се налагаше постоянно да ги повдигам. Около 5 рокли, 15 блузи, 10 панталона и няколко чифта обувки - спортни, нормални, официални. Още в магазина, двете жени настояха да остана с една рокля, която бях мерила последно. Роклята беше тъмнолилава на цвят - стегната в ханша и свободна надолу. Стигаше малко над коляното. Завършваше с дантела, същата каквато имаше и на гърба. Също така се сдобих и с телефон. Не какъв да е, а IPhone. Не можех да повярвам, че всичко това ми се беше случило за един ден. Първо открих майка си, после тя ме прие, след това цялото това преобразяване.

Щом стигнахме пред голямата къща, забелязах, че отпред имаше паркиран още един джип. Най-вероятно този на баща ми. Сърцето ми биеше лудо. Кръвта ми пулсираше.
Даяна натисна звънеца и на вратата застана друго момиче, не това, което аз бях видяла. Майка ми ме хвана за ръката, която вече беше плувнала в пот и ми прошепна в ухото.
" Само не искам да се притесняваш. Аз ще говоря."
Без да й кажа нищо само закимах с глава. Тя ми се усмихна и ме поведе към огромния хол, от където се чуваше мъжки смях.
" Здравейте! - каза майка ми. Искам да ви представя един човек."

Каква ще бъде реакцията на Джеймс и Теса, след като се запознаят с Катарина и разберат коя всъщност е тя? Разберете в следващата глава! ;)