BTS: One Of A Kind

При едно условие

Ходех надолу по тъмната улица. Бях страшно изморена. Не си усещах краката. Защо животът ми бе толкова объркан? Дъжът, пробиващ дрехите ми, изстудяваше кожата ми. И сега не само ръцете ми бяха ледени. Цялата треперех, макар че не исках да го призная. Нечий глас ме изкара от транса, в който бях попаднала. Неговият глас.

~спомен~
Ходех с бързи стъпки към стаята по информационни технологии. Честно, това бе един от най-скучните часове, а госпожата дори не си правеше труда да ни обяснява.
- Имате си учебници. Учете от тях.
Беше толкова тъпо, че чак бе смешно.
Изобщо не ми се искаше да влизам в този час, след като вече нямаше пред кого да се отчитам за оценките си и вече никой не изискваше съвършенство. Вече можех да бъда себе си.
Звънеца би и, точно навреме, аз бях пред стаята. Натиснах дръжката и видях класа ми седнал. Всички изглеждаха объркани. Не им обърнах внимание и се заоглеждах къде да седна. И видях Джунгкук седнал на един чин. Премигах, за да се уверя, че не ми се е сторило. Не, той бе там и ми се усмихваше. Пеперудите в стомаха ми се размърдаха. Седнах до него и го попитах:
- Защо, по дяволите, си тук?
- На гости съм.
- Върни се в час. Ще се видим след училище.- отвърнах като му давах знаци с ръце да си ходи.
- Не ме ли искаш, джагия?-попита ме и се усмихна мазно сякаш знаеше как ми повлияха тези думи.
В този момент, не знам, пеперуди ли, или фойерверки бяха попаднали в корема ми.
- Престани. Не искам да си имаш проблеми заради мен.-отвърнах като гредах в земята. Бях се изчервила. Усещах го.
Вратата се отвори и от там влезе жена. И то не коя да е. Майка ми.
Станах от стола си и се вторачих в жената. Наистина бе тя. Не я бях виждала от месеци. Бях бясна, но някаква част от мен се радваше, че я вижда.
Моментално след като станах и Куки се изправи.
- Хайде седни.-изшептя ми и натисна надолу рамото ми. Но аз просто го игнорирах и продължих да зяпам.
- Какво правиш тук?!
- Стига. Седни.-продължавеше Джунгкук.
- Здравейте клас. Аз съм новата ви госпожа по информационни.
- М-моля?!-изшептях шокирано и се обърнах към Куки.- Какви са тези глупости?!
Най-накрая седнах на стола си.
- Наричайте ме госпожа Никелсън.
Смръщих се. Никелсън?! От къде я извади тая фамилия?!
Отново станах.
- Защо си тук?!
Тя ме изгледа преценяващо.
- Както казах, аз съм новата ви госпожа. Сега, ако обичаш, седни.
Очите ми се ннапълниха със сълзи. Тя все още се държеше с мен гадно. Ядосах се.
- Никаква госпожа не си ми. Т-това е нелепо.
- Имай уважение към учителите си.
Усмихнах се горчиво.
- Към тях имам, но не и към родителите си.-казах, взех чантата си и се изнесох от стаята.
- Т/И!-викна тя, но не възнамерявах да се обръщам.

- Т/И, чакай...-каза тихо той.
Обърнах се. Джунгкук бе на няколко сантиметра от мен. Не бях усетила кога бе сложил чадъра си над главите ни.
Усмихнах се. Беше очарователно.
Но тогава настроението ми отново помръкна.
- Ти... знаеш коя е тя и защо е тук.
Той погледна земята леко засрамено, но след малко ме погледна в очите.
- Да. Заради мен тя е тук. Благодарение на връзките на баща ми я взеха.
Ококорих се.
- Моля?! Защо си го направил?!
- Защото искам да се сдобрите, а знам, че няма да се върнеш отново у дома си. Това беше единственият вариант.-отвърна и сложи ръка на рамото ми. Усещах гнева във вените си.
- Джунгкук, аз не искам да се сдобрявам с нея. Тя ми каза гадни неща. Писна ми да я търпя. Нея и баща ми.
Той ме изгледа с поглед казващ "Кого лъжеш?". Стана ми неудобно.
- Дай й шанс. Всичко ще се оправи.- отвърна и ми се усмихна мило.- Вярвай ми, джагия.
Ето пак тази дума. Коленете ми се размекваха всеки път, когато я чуех.
Въздъхнах.
- Хубаво. По дяволите, Куки, добър си в убежденията.
Той се засмя, свали якето си и ме загърна с него. Сетих се за нощта, в която бяхме заедно в училище. Струваше ми се толкова отдавна.. Джунгкук ме поведе към най-близкото кафене, за да изсъхна.
- Но имам условие.-казах, като наближихме мястото.
- Още от сега не ми харесва.- отвърна, като отвори вратата, за да вляза вътре. Боднах с пръст мускулестия му корем и за секунда се шокирах, че пръста ми не потъна, както ставаше когато го правех на Юна.- Ауч. Казвай.
- И ти ще се сдобриш с твоята майка.
Изведнъж погледа му се промени и стана сериозен.
- Тук вече... аз... не знам...
Изгледах го умолително.
- Ох, добре. Но и аз имам условие!-каза с дяволит поглед.
- Оф, джинджаа... още ли?! Добре, давай. -казах като потърках окото си.
- Искам да се преместиш при мен...
---------------
Хей, май диър рийдърс ❤ :д
Съжалявам, че се забавих с ъпдейта и за грешките (като цяло).
И искам да ви благодаря за тези 2000+ прочитания.
Love youu ~ ♡