Градчето Бейкън Хилс бе пълно с мистерии и множество загадки. В тази страшна нощ се случваше нещо. В страховитата гора се мяркаха две момчета. Кой знае защо. Но тази нощ бе необикновена. След два часа пълнолунието щеше да настъпи.
- Да се прибираме вече! - обади се едното момче.
- След два часа е пълнолунието. Трябва да видя тези мистични създания. -
отвърна другото момче.
- Скот, ще престанеш ли да вярваш най- сетне в тези глупости? - попита Стайлс.
- Но това не са глупости! - отвърна Скот.
- Понякога ми се иска наистина да имаш мозък в тая кратуна. - отвърна Стайлс, и удари Скот леко в главата.
- Чуваш ли това..? - Скот наостри уши.
- Кое? - попита Стайлс.
- Вълчият вой! - отвърна Скот.
- Какъв вълчи вой те гони тебе! - Стайлс извъртя очи.
- Шшшшт... - изшептя Скот.
В далечината се чуха стъпки. Скот наостри уши. До сянката на дървото се виждаше лек силует.
- Виждаш ли? То е там! Това е койот! - Скот се развълнува.
- Спри да дрънкаш глупости. Няма никакъв койот! - Стайлс се изсмя.
- Казвам ти! Там е! - Скот бе сигурен!
С бавни стъпки се приближаваше към създанието за да не го уплаши.
Когато най-сетне стигна до дървото се отледа внимателно.
Онзи силует продължаваше да стои там. Скот го докосна. Чу се съвсем леко, предупредително ръмжене. В миг силуетът се превърна в човешка сянка.
- Но...Как? - питаше се Скот.
- Защо се мяркаш в гората..? - попита нежен глас.
- Кой си ти? - Скот се стресна.
- По точно, коя съм аз. Казвам се Малиа, приятно ми е. - момичето стисна ръката на Скот.
- Скот какво правиш тук? А ти коя си? - Стайлс ококори очи.
- Казвам се Малиа. - отвърна момичето.
- Стайлс. - той стисна ръката и.
- Защо ръката ти трепери? - попита Малиа.
- Срамежлив съм и се притеснявам. - той се засмя.
Стайлс се загледа в очите на Малиа. Макар и да се виждаше трудно, Стайлс успя да види малката искрица в очите и.
- Ехо, Земята вика Стайлс и Малиа. - Скот размахваше с ръце, а Стайлс продължаваше да гледа очите на Малиа.
- Като че ли сте в транс! Ехо аз съм тук! - Скот говореше ли говореше, но нито Стайлс нито Малиа чуваха думите му.
- СТАЛИА! - извика Скот.
- А да, какво? - попитаха Стайлс и Малиа в един глас.
- Най-сетне ме чухте! Какво Ви стана? - развика се Скот.
- Нищо особено Скот, нищо особено. - отвърна Стайлс, и отново се загледа в онези красиви очи...
