Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Чакай, ти май ревнуваш....

Нов ден -ново начало... Събудих се с тази мисъл. Още с отварянето на очите си се сетих за Дари. Дали беше станала? Грабнах телефонa и ѝ звъннах.
-Добро утро, Дари! Как спа?
-Добро утро и на теб Крис. Знаеш ли сънувах те.
-Интересно, когато дойда да те взема, за да отидем на училище ще ми разкажеш.
-Ами Крис, нека се чакаме направо в училище.
-Защо? Някакъв проблем ли има?
-Не, не просто... Ще се видим там.
-Добре тогава, до скоро.
-До скоро.
Какво ѝ става пак? Аз ли направих нещо? Задавах си куп въпроси, но предполагам, че стоейки вкъщи нямаше как да отговоря на тях. Трябваше да побързам, все още бях по пижама. Отидох до гардероба, извадих скъсаните дънки и черна тениска. Навън времето изглеждаше приветливо и топло, макара да беше март, и затова реших да не си взимам яке. Заключих и излязох. Реших да хвана автобуса, за да отида по-бързо и да имам повече време с Дари.

Най-после пристигнах в ада, тоест в училище...(грешка на езика :)
Дари стоеше на входа и ме чакаше.
-Здравей.-каза тя.
-Здравей.-казах приближавайки се, за да я целуна.
Тогава тя се отдръпна:
-Мисля, че чух звънецът. Да се качваме.
Последвах я. Какво се случи преди малко? Наистина ли звънецът беше причината или имаше нещо друго?

Първи час имахме информационни. С Дари влязохме в кабинета и седнахме.
-Добро утро ученици. Днес трябва да се разпределите на групи по двама, за да може да започнете работата по проекта за края на годината. Този проект е много важен и от него ще зависи годишната ви оценка. Хайде идвайте по номера при мен. 1,2,3....
-Дари записах ни заедно.-каза Марк (той се имаше за сваляч и мислеше, че всяко момиче, което си пожелае, ще бъде негово.)
-Добре, Марк.-каза Дари.
При тези думи в мен пламна пожар. Какво по дяволите...
-Крис, нали не се сърдиш?-попита ме Дари.
-Не, разбира се, че не се сърдя... Защо да се сърдя?-казах иронично, взех раницана си и илязох от кабинета. Отидох в тоалетната и се погледнах в огледалото. Лицето ми беше червено, бях бясна... Измих лицето си и чух звънеца за края на часа. Тръгнах по коридора, а Дари ме настигна:
-Добре ли си?
-Да, да супер съм.-отговорих ѝ гневно и влязох в кабинета по математика. Седнах най-отзад и извадих слушалките си. Цял час слушах музика. На края на часа класната влезе и каза, че това ще бъде последният час за деня, защото утре от 10:30 щяло да има патронен празник на училището.
Излязох по най-бързият начин от училище.
-Кристина, спри!-чух Дари да крещи.
Спрях и се обърнах.
-Какво ти става?-попита тя.
-Какво ли, какво? По дяволите Дари на теб какво ти става... Мамка му.
-Да отидем да поговорим другаде.-каза тя.
Отидохме на покрива на сградата срещу училището. Тогава аз се разкрещях:
-Нали казваше, че ме обичаш?
-Да обичам те.
-Обичаш ме? Добре, тогава какво беше това в часа по информационни?-продължавах да ѝ крещя.
-Чакай, ти май ревнуваш.
-Да ревнувам, ревнувам, защото проклетото копеле Марк иска ти да си поредната му бройка...
-Не си права Крис, с Марк просто ще правим проект заедно.
-Добре, да кажем, че ти вярвам... Тогава ще ми обясниш ли защо днес, когато поисках да те целуна ти избяга с глупавото оправдание, че си чула звънеца?
-Виж Крис, ти си много важна за мен и аз те обичам, но все още не съм готова да разкрия връзката ни пред хората.
-Съжалявам, но ще трябва да решиш кое за теб е по-важно: това да бъдем заедно или това, което ще кажат хората...