Не можах да заспя. Мислех си за дядо. Беше 00:30. Звъннах на Бет. Помолих я да отидем до надгробната плоча на дядо. Тя отказа. Отидох сам. Запътих се. Беше много тъмно, нямаше улични лампи и за това си светех с фенерче на което батерия щеше да се изтощи всеки момент. Стигнах до плочата. Върху пръстта имаше изгорели свещи и стар лист с нещо написано на латински, а на надгробната плоча имаше нарисуван пентаграм. Уплаших се много и побягнах към улицата. Батерията на фенерчето се изтощи и спря. Не виждах нищо. Излязох на улицата и вече можех да видя колите и къщите на хората. Прибрах се вкъщи и отидох в стаята си и звъннах на Бетани, за да ѝ разкажа какво стана. Тя не вдигна и си помислих, че е легнала. Сутринта отидох на училище. Търсих Бет навсякъде, но не я намерих. След като училищния ден приключи си отидох вкъщи. Майка ми беше на работа до късно и бях сам цял ден. Някой звънна на звънеца и слязох, за да проверя. Беше Бетани. Рошава, с прокъсани дрехи и наранени ръце. Попитах я какво е станало, а тя каза, че нещо я е подгонило в гората. Поканих я вътре и ѝ донесох едно одеяло, за да я стопля. Тя ми разказа, че миналата вечер отишла да ме търси когато отидох до надгробната плоча на дядо. Нещо я е нападнало. Цял ден била в несвяст в гората. Изпратих я до тях и се прибрах. На другата сутрин отидох до плочата на дядо, за да видя дали има нещо ново. Пентаграма, свещите и листа със латинското изречение ги нямаше. Само една локва с кръв...
