Вампири завинаги

Глава 1

Аз съм Мелъди Карвър и съм на 16, имам много тъмно кафява и къдрава коса , очите ми бяха с цвета на косата ми, една съвсем не обикновемна тийнейджърка. Дъщеря съм на древни и могъщи гръцки богове. Още като не родена а зачената бях силна, някакси пътувах между майки така имам много майки и само 1 баща. И от там имам неизмеримата мощ. Ще разберете за нея в истотията ми.

Днес е Петък, един от любимите ми дни! Тази нощ беше новолуние и кой знае защо винаги на новолуния не мога да заспя. По едно време се отказах и станах. Облеклото ми днес съдържаше само една от любимите ми блузи (зелена с думи на английски език) беше ми подарък от баба. Завързах си косата на опашка и се захванах с домашните. Пак оставих много празни места в домашното ми по история, мразех я. Останалите домашни ги направих по бързо. Вече беше 7:00 и пак щеях да закъснея! Поне закусих по време на "ученето". Излязох от стаята си като отивах при осиновителите си. ( биологичните ми родители не могат да се грижат за мен)
- Добро утро!
- Добро и на теб atta! Тръгвам на училище, вече закусих, прати на маман добро утро.
И излязох. Като излизах видях моята НДП Алексис Брендън. С нея сме приятелки още от 1 клас, очите и косата й са със същият цвят като мойте, но косата и е права.
- Алексис, почакай ме!
- Здравей Мелъди. Как си?
- Добре. Нямам търпение за училище.
- Мелъди- каза го с досада- защо толкова се вълнуваш за училище?
- А! Тайна.
- Оф! Добре.
По пътя си говорих ме за момичешки работи. Като стигнах ме училище видях Виктор Иванов, момчето по което си падам от 7 клас, вярно приятели сме ноо... искам да бъдем нещо повече. Малко се паникьосах, та част от способностите ми излезе наяве, завихри се малка вихрушка около мен и Алс (Алексис), малка но достатъчна да разбърка косите ни.
- Мелъди, добре ли си?
- Да защо да не съм?- сега осъзнах че съм се изчервила- Опа!
- После ще обясняваш! Хайде да отиваме че ще закъснеем.

Хей здравейте! Дано харесате историята ми, за първи път пиша. Моля оставете коментари за да знам дали да продължа с историята. И ще се старая да пиша често. Доскоро. Надявам се.