Вампири завинаги

Глава 4 Приятел в беда

Минаха 2 седмици от началото на убучението, за моя изненада Алексис се учеше бързо и вече беше готова( обикновенно отнема цял живот за едно убучение).
- Мисля че е време за испитание. Ето какво ще направим, ще направя защитна бариера около теб а после и около мен, целта ти е да ме удариш колкото се може повече пъти с магия за 30 минути, и същевременно ще трябва да се браниш от мойте заклинанияя, но има уловка, не трябва магията ти да засяга чучелата около теб. Ясно?
- Да ясно. Значи на 3-та минута ще се откажеш.( каза го само на шега) Започна битката, не успях да уцела Алексис но пък тя ме ужили 3 пъти.
- Впечатляващо! Мисля че е време да се прибираме.
Взехме си довиждане с Хирон и брат ми.
- Внимавай Пърси.
- Спокойно ще внимавам.
Видях Анабет да слуза по хълма.
- Доскоро Анабет.- казах й ''И да го пазиш'' рекох и по телепатия. ''Ще го пазя'' прочетох й мислите.
-Ще се опиташ ли ти да направиш портала?- попитах Алексис.
- Добре.- отвърна ми притеснено.
За наш късмет се озовахме на място в моята къща. Погледнах календара свързан с този континет чрез магия и видях, че е Петък.
- Наистина, точно две седмици!- възкликнах.
- УЧИЛИЩЕ!!!- извикахме в синхрон с Алексис. Поне осиновителите ми ги нямаше. Това беше спешен случай затова използвахме магия за да си напишем домашните за тези 2 седмици а аз временно вкарах пропуснатите знания. Късметлийки! Беше само 7:00 сутринта и с тичане тръгнах ме на училище. Като стигнах двора някой в гръб ме прегуърна. По навик( защото бях свикнала така да ме прегръщат само като ме заловят) изплъзнах се от хватката на човека зад мен хванах ръката му и го превъртях по гръб. Разбрах, че това беше Виктор.
- Толкова съжелявам нали канирам трерате, тоест тренирам карате.- и се изчервикато Преузрял домат.
- Ох! Няма проблем. Ти къде се затри за 2 седмици търсих те у дома ти но те нямаше.
''Той се беше притеснил за мен, колко романтично''
- Алексис беше хванала грип а аз като добра приятелка дойдох при нея обаче и мен ме хвана та реших да остана с нея.- Обясних с лъжа колкото и да мразех да лъжа.
- Оо! Добре.- и незнайно защо стана червен като мен.- Та, исках да те попитам дали мога да дойда у теб тази вечер след училище?
- Ами да. Нашите ги няма и мисля, че да.
- Добре додовечера, Мелъди.- и тръгна към училище.

След 6 часа
Излизах ме двете с Алексис когато всичко ми причерня и усетих студения камък. Узовах се в някаква стая със сиви стени и много технология. Много добре знаех че не е истиндко а само духовно съм тук. Видях на една от стените верига а на тях окачен... О ПОСЕЙДОНЕ това беше Виктор.

Здравейте хора какво мислите че е станало? Как Виктор се е озовал там? Кой е направил това? На всички тези въпроси ще има отговор в следващата глава. :-)