Another Life - Друг Живот

Осма глава

" Кат! Кат!"
Разтърках очи и си сложих очилата. Пред мен стоеше Теса. Тя беше по пижама - бяла и пухкава.
" Какво има?" попитах я.
" Може ли да дойда при теб?" попита тя и посочи другата празна половина на леглото.
" Разбира се." отвърнах и тя се настани до мен.
" Може ли да те питам нещо?"
" Да."
" Как разбра, че си осиновена?"
" Ами аз...майка ми ми го каза."
" Просто така ли?"
" Ние с нея не се разбирахме много добре и като разбрах, избягах."
" Избягала си?! Ами баща ти?"
" Аз... Нямам баща. Той почина, когато бях малка."
" Оу, извинявай. Не знаех."
" Не се притеснявай. Ъъ, а Британи каква трябва да ми е?" попитах я направо.
" Братовчедка. Нейната майка и моята...тоест нашата, са сестри. И не я гледай, че така се държа вчера. Добра е, но по-някога Ник я ядосва и става к#чк#."
" Ник? Кой е той?"
" Съседа. Те са гаджета."
Веднага се сетих за момчето от снощи. Дали беше той или някой друг... От думите, че са гаджета, не знам защо, но не ми стана много приятно. Не че го харесвах... Просто имаше нещо в него.
" Ехо? - щракна ми с пръсти Теса. - Къде се отнесе?"
" А, никъде." заявих и се усмихнах.
" Знаеш ли какво не ми харесва в теб? Очилата ти. Загрозяват ти лицето."
" Но вчера майка ми ги взе."
" Е, и? Не ти отиват, дай ми ги." каза Теса и ми дръпна от лицето.
" Но аз не мога да виждам без тях..."
" Чувала си ли за лещи?"
Тя скочи от леглото и излезна. Не се забави много, след което отново дойде при мен в леглото, като в ръцете си държеше малка кутийка.
" Дръж." подхвърли ми я тя.
" Аз... Не знам как се слагат."
Теса придърпа кутийката и я отвори. Отвътре излезна нещо като малка книжка, на която на всяка страница имаше по две лещи. Тя взе едното прозрачно кръгче и го насочи към лицето ми. Щом стигна почти до окото ми, аз моментално се дръпнах.
" Чакай, не мърдай!"
Щом го поставих, в първите няколко секунди усещането беше отвратително. Сякаш някой си държеше пръстите в очите ми. Когато това чувство изчезна, изобщо не чувствах, че имах лещи в очите си. Донякъде ми беше странно, защото досега бях свикнала да имам очила.

Когато слезнах в трапезарията, този път всички бяха там.
" Добро утро, мила." каза баща ми, а аз му се усмихнах и седнах, на снощното място.
" Добро утро." обърна се към мен, майка ми.
" Добре, някой ще ми каже ли какво става тук?" попита Британи.
" Тя е наша дъщеря. Преди много години, мислихме, че сме изгубили дъщеря си при раждането, но се оказа, че не е така." обясни баща ми и ми се усмихна.
" Но откъде знаете, че е тя?"
" Има белег на врата. Семеен белег."
Британи не отговори нищо, само ме изгледа и продължи да яде препечените си филийки.

През прозореца, в стаята на Теса, бях забелязала, че има басейн. Така или иначе нямаше никой в къщата, затова реших да поплувам и да се отпусна. За пръв път ръцете не ме боляха и не бяха напукани от миенето на съдове. Когато бях в трети клас, се провеждаха уроци по плуване и благодарение на тях, сега можех да плувам свободно, без да се страхувам, че ще се удавя.
Майка ми ми беше взела два вида бански - от две части и цял. Реших да сложа, този който беше съставен от две части. Пуснах си косата и от грима, който ми беше сложила Теса, докато бях в стаята й, остана само водоустойчивата спирала. Взех си една кърпа и излезнах в градината. От там минах по една пътечка и се озовах пред басейна. Поставих кърпата на един шезлонг и влезнах в топлата вода. Гмурнах се и цялото ми тяло и мозъка ми се отпуснаха и отпратих всяка лоша мисъл. Щом стигнах другата част на басейна, се облегнах на стената и насочих лицето си срещу слънцето.
" Здрасти." чух нечий, мъжки глас, добре познат и веднага подакочих.
Избърсах водата от очите си и погледнах към ухиленото момче срещу мен, в басейна. Това беше Ник. Но какво правеше тук?!?
" К-к-какво п-правиш тук?" попитах го и гледах максимално тялото ми да е във водата.
" По-скоро аз трябва да те питам?"
" Но ти си..."
" В собствения си басейн."
" Но...но, как е възможно, аз съм в басейна на къщата на моит... семейство Морисън."
" Ами не обичам да разочаровам хората, но си се объркала нещо. В момента си в двора на семейство Евънсън. Вашия басейн е от другата страна на къщата."
" Оу, аз... Съжалявам." заявих и излезнах от водата по най-бързия, като си взех кърпата и побягнах към къщата.
" Поне няма ли да ми кажеш как се казваш..." чух, че Ник извика след мен, но аз не му обърнах внимание.

Изтичах към стаята си и се хвърлих върху леглото. Бях толкова засрамена в момента и се чувствах много глупава. Как можах да сбъркам двора и басейна. Постоях малко така, след което се насочих към банята, за да се изкъпя и забравя за излагацията си.

След като излезнах от банята, си сложих бяла тениска тениска, черни дънки, бели кецове и слезнах долу, защото чух гласовете на нашите.
Щом слезнах, освен майка ми, баща ми и сестра ми, долу имаше още една жена, с руса коса - по-тъмна от тази на майка ми и пъстри очи, а до нея беше застанала Британи, която не изглеждаше много доволна.
" А, ела, скъпа." каза майка ми и аз се насочих към нея.
" Ти ли си..." започна жената, но погледна към мама.
" Катарина."
" А, да. Не приличаш много на майка си."
" Защото прилича на мен." обади се баща ми и ме прегърна.
" Да, но има моите очи." заяви Даяна и се усмихна.
" Да, добре. Ъ, хайде, аз ще се кача в стаята си, Британи, скъпа, и ти направи същото." каза жената и двете с Британи се насочиха нагоре по стълбите.
" Мила, извини сестра ми. Тя си е такава." заяви майка ми.
" Значи това беше леля ми?" попитах.
" Да."
" А къде е чичо ми?"
" Дженифър и Ноа пътуват много, защото имат хотели из цяла Англия и затова Британи прекарва повечето от времето си при нас. Ние я отгледахме." обясни майка ми.