Едно лято

Глава 6

Събудих се в леглото си. Беше ранно сутринта. Слънцето грееше ярко. Протегнах се и се прозях. Станах и отворих прозореца. Тогава се сетих. Спомних си какво се случи вчера. Вдигнах ръце и ги огледах. Отстъпих назад започнах да оглеждам тялото си с очи пълни със сълзи. Нямах изгаряния. Нито рани. Не ме болеше. Отворих прозореца по-широко и погледнах към съседната къща. Тя си беше там. Може би дори не е станало. може би съм сънувала и щях да си повярвам ако не бях видяла белега. Беше ма крака ми. Изглеждаше сякаш съм го получила преди години и е зараснал отдавна. Закусих набързо почти без да обеля и дума и се измъкнах с извинението че искам да разгледам по-добре гората.

Запътих се натам и с помощта на няколко мили хора успях да стигна. Градчето тази сутрин беше живо и светло. Нищо странно. Поне така си мислех.

Стигнах до гората и започнах да вървя навътре и все по-навътре докато се изгубя. Сякаш се въртях в кръг. Дърветата бяха еднакви. Не се чуваше нито звук. Нямаше птици. Затова хората които ме упътиха насам я нарекоха ,,Тихата гора''.

Не знам колко време мина докато чух течаща вода. По-скоро бяха леки вълни. Наоколо имаше езеро. Така ми каза някой, мисля че беше леля. Повървях още малко, следвайки звука на водата и накрая измежду дърветата се показа синьо.

Дърветата свършваха изведнъж и оформяха идеален кръг около пясъка, горещ и мокър. И езерото. На това езеро нещо му имаше. Както и на почти всичко в този град. Имаше вълни. В кое езеро има вълни? Това да ти не е океан. Дори беше спряло да духа. Откъде идваха тези вълни? Приближих се към водата и събух обувкте си на мокрия пясък и се огледах. После наведох глава и се втренчих в развълнуваната вода. Наведох се бавно и докоснах водата. Изведнъж, сякаш цялото езеро замръзна и стана на лед, водата се успокои.

Отдръпнах ръката си като опарена. Огледах се и отново докоснах водата с върховете на пръстите си. Стиснах зъби. Какво ми има? Това е само вода! Прехапах устна и потопих ръката си по-дълбоко. Водата беше топла и приятна. Тук изглеждаше пусто и реших да съблека шортите си и да поплувам по потник и бельо. Потопих се и бях стигнала на около два-три метра навътре когато усетих водата да се размърдва, сякаш някой плуваше под мен. Застинах и започнах да плувам на място. Полудявам ли? Може би е риба или... не знаех. Реших да проверя.Поех си въздух и се гмурнах в някак чистата, но тъмна вода. Нямаше нищо. Само вода и пясък. Точно преди да изплувам на повърхността видях нещо да проблясва в пясъка на дъното не далече от мен. Поех си въздух и заплувах надолу и напред, където мислех че е блестящото нещо. Можеше да е стъкло. Когато стигнах седна ръка се опитах да усмиря плуващата пред лицето ми коса, а с другата си ръка разрових пясъка. Очите ми се замъглиха заради размътената вода, но ръката ми напипа нещо по-твърдо и едро от пясъка. Като много камъчета с привидно малки размери. Когато водата се прочисти лесно можех да различа множество зарчета. Зарета за настолни игри. Не бяха десет. Не бяха петдесет. Бяха хиляди. Напред бяха само зарчета. От това беше направено дъното, колкото повече навътре плуваш. Бях забравила да дишам. Бързо заплувах към повърхността и тъкмо когато щях да изляза усетих повърхността на водата като стъкло. Започнах да тропам по него. Твърдо, като лед, но топло. Опитах да се придвижа и да опитам по-нататък. Не можах. Дробовете ми горяха и дори под водата усещах очите си горящи със сълзи. Тропах по стъклената повърхност, милиметри далеч от въздуха, който така прекрасно може да изпълни дробовете ми. Изгубвах съзнание и очите ми се замъглиха. Не чувствах болка. Повърхността започна да се отдалечава и усетих ръце, които ме теглят към дъното за единия крак. Реших да не се съпротивлявам. Бях почти на дъното. Почти и отворих очи широко. Мускулите ми се стегнаха и започнах с все сили да се опитвам да се отскубна от ръката, която ме дърпаше. Обърнах се, за да видя ръката, но видях само дупка, дъното на която светеше. Дупката беше широка и дъното и приличаше на слънчево небе. Без да поглеждам назад заплувах към дупката и когато стигнах дъното, излязох на повърхността. Но на какво. Как? Не знам. Само помня как дробовете ми отнво се наляха с въздух и слънцето огря лицето ми.