Хари Потър И Търсача На Вълшебства

Глава Седма

Разсъмваше се, когато се появиха на малка покрита със сняг уличка.
Огледаха се и като се увериха, че никой не ги е видял, излязоха на голям площат.

-Къде сме ? - попита Рон

-Рейкявик. - отвърна му Патрик - Последвайте ме!

Прекосиха площада и се озоваха пред огромна редица от магазинчета.
Навсякъде гъмжеше от хора, бързащи за работа и Хари подтичваше леко, за да настигне останалите.

-Влезте тук.

Патрик им посочи тясна врата между два магазина.

Мушнаха се през тясния вход и се озоваха в сутерен.

-Добре дошли в "Рейянескаги" -дребничък мъж с пясъчно руса коса и мънички кръгли очилца ги посрещна.

-Искаме да наемем стая. - каза му Патрик без да увърта.

-Да, разбира се, имаме свободни, но предполагам, че ще наемете няколко? - отвърна му мазно дребосъка.

-Всъщнос ни трябва само една и ако може да има прозорец към улицата.

-Добре, последвайте ме моля.

Качиха се по стълбището до втория етаж, минаха през голям коридор с много врати. Спряха пред последната стара дървена врата.

-Стаята е мъничка. - отбеляза домакина, явно обиден, че няма да наемат повече стай.-Но ако иската може да наемете и съседната ще ви струва петдесет лири седмично.

-Не, благодаря ви все пак. - промълви Патрик, подаде му няколко монети и се мушна затръшвайки вратата пред носа му.

Стаята наистина беше мъничка. В нея имаше само легло със стари одеяла и стар бюфет, окачен със вехторий.

-Патрик, имам въпрос! - каза Рон

-Кажи? - отвърна му Патрик, надзърна през прозореца и пусна завесите.

Стаята стана още по мрачна, сега Хари трудно успяваше да различи фигурите им в тъмнината.

-Как по-точно ще се съберем в тази малка стая ? - попита Рон

-С магия естествено, що за глупав въпрос?
Имам малко работа в града, изчакайте ме тук!

Патрик отвори вратата, но се спря.

-Не мърдайте от тук, няма да се бавя.

Веднага щом затвори вратата, Рон се метна на леглото.

-Умирам от глад. Защо не се разходим из града и не хапнем нещо?