1. Мъчилището *В Процес На Поправка*

44. Това е само началото на края

ГТН
Събудих се в някаква стая, определено не моята. Беше тъмно и миришеше на мухал... просто прекрасно ! Опитах се да стана, но бях завързан за стоматологичен стол... Започнах да крещя с цяло гърло за помощ, знаейки, че никой няма да ме чуе... Вратата на стаята се отвори и вътре нахълтаха... Чакай това са Арън и Миранда ?! К-как ?!
Арън: Добре си ни дошъл Нейт.
Нейт: Това трябва да е шега... шега е нали ?! Кажи ми, че е шега...
Арън: Мечтай си Нейт, защото е истина !
Нейт: Какво искате от мен ? Ако е пари аз мога да ви дам много пари... нашите са заможни... стига да ме пуснете !
Арън: Защо всички си мислят, че с пари могат да разрешат всичко...
Нейт: Защото парите наистина разрешават всичко...
Арън: Да видим дали сега ще го разрешат Нейт ! Миранда ще ти дам възможност да се докажеш... да видим колко безсърдечна можеш да бъдеш !
Нейт: Чакай чакай тя какво ще ми прави ?!
Арън: Спомняш ли си как те заплаших в училище ?
Нейт: Да... ти каза: "Млъквай, иначе ще ти изтръгна зъбите, ще те накарам да ги глътнеш, ще ти отрежа езика и ще направя усмивката ти до ушите със сатър !"
Безпомощното момче цитира дусловно думите на бъдещия си убиец
Арън: Браво Нейт ! Точно това ще направя с теб !
Нейт: Чакай не не не ! Арън можем да се разберем !
Оритваше се да помръдне, знаейки, че няма да има ефект...
Арън: Напротив ! Не можем ! Вече е твърде късно !
ГТН
Миранда придърпа една масичка към себе си. До колкото успях да надникна, имаше остри и режещи инструменти. Тя взе една метална пръчка, с която ми разтегна устата. Взе един среден на големина чук и започна да удря с него по зъбите ми. Устата ми се напълни с кръв и вече строшените ми зъби. Можех да усетя вкуса на кръвта си. Миранда ми завърза устата с кърпа, която не ми позволяваше да изплюя кръвта и зъбите си. Наложи се да преглътна... След като се увери, че съм си глътнал зъбите, Миранда махна кърпата от устата ми. Остави кърпата, попита с кръв на масичката и взе един назъбен нож. Започна да търка езика ми с него. Изпищях се от болката...
Арън: Нейт викаш като момиченце !
След като и отряза езика ми и го остави върху една стъклена плочка, пое в ръцете си един сатър и започна да прави разрез, започвайки от крайчето на устните ми и стигна буквално до ушите ми !
Арън: Както виждаш Нейт, аз винаги изпълнявам това, което съм се заканил да направя. А сега сбогом ! Ще се видим в АДА !
Арън ме поля с някаква течност. Май беше бензин... да тази миризма е определено на бензин... Изкара ме на улицата заедно със стола, за който бях вързан, запали един кибрит и го пусна върху мен. Засили стола и ме бутна силно надолу по алеята. Тъй като беше твърде късно, никой не го видя. Усещах как и стола под мен гори... Пламъците се увеличаваха все повече и повече. Усещах миризмата на изгоряло... за жалост идващя от мен. Така ли щеше да е краят ми ?!
ГТА
Аз се завърнах ! Най-накрая ! Беше ми толкова скучно, когато не убивах хора и бях... бях добър ! А защо да не напиша и втора част към "Мъчилището" ?!
НТГ
Миранда: О боже мой ! Арън това беше най-якото и уникалното и невероятното нещо, което съм правила някога ! Беше велико !
Арън: О скъпа ! ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО !

А/Б
Край ! Надявам се да ви е харесал края и да сте го чели с интерес и да съм успяла да ви накарам да си представите действията като цяло 😊😁. Обмислям пак да напиша история-хорър, но не съм измислила темата... Та приятно четен 😉.