Пристигнахме в училище в последният момент. Имах първи час ИТ. Влетях в стаята и госпожата (майка ми) ме изгледа с укор, но не каза нищо. И тогава се сетих, че трябваше да й кажа за срещата, в която я набутах. Но преди това трябваше да се сдобрим.
Въздъхнах.
След часа отидох при нея.
- Хей...-казах тихо.
- Има ли някакъв проблем?
- А, ами, аз... исках да ти кажа... ,че искам да се сдобрим.
- Какво? Джинджа?-попита тя и се усмихна.- Ела тук.
Тя разтвори ръцете си за прегръдка. Не очаквах всичко да мине толкова гладко обаче....
- Обичам те. И съжалявам, че се държах лошо с теб. -каза ми.
- И аз съжалявам... Ъъ, мамо, да те питам... ще бъдеш ли заета към 20.00 днес?
Тя ме пусна от прегръдката и повдигна едната си вежда.
- Не мисля. Защо?
- Ами... виж... искам да се запознаеш с родителите на приятеля ми.
Тя се смръщи.
- Приятел? Още си малка за да имаш гадже!
Айде пак.
- Ох, мамо! Стига!
- Ма, какво стига! Ако сега почнеш да се занимаваш с момчета, ще завършиш като метачка на улиците! Това ли искаш?
Главата ми започна да пулсира. Ядосах се.
- Ох, защо изобщо се мъча! Очевидно не си се променила!-викнах, взех си чантата и излязох от стаята. Не ми трябваше тя дори за срещата. Все ще намеря хора, които да изиграят нашите!
...
*19.55*
Натиснах звънеца. Отзад бяха застанали псевдо родителите ми. Те бяха единствените актьори, които намерих по интернет, навити да импровизират. И не бяха азиатци, което щеше да подсили достоверността.
Вратата се отвори галантно и видях онзи прислужник. Той се усмихна, каза "Добре дошли" и ни пусна да влезем. "Родителите ми" изглеждаха шокирани от имението.
Мин А се появи от накъде и ни поведе към залата, в която щяхме да вечеряме.
Масата вече бе сложена, а Джунгкук и семейството му бяха седнали и ни чакаха. Когато ни видяха всички си лепнаха по една усмивка и станаха, за да ни поздравят.
Звънецът позвъня, но го игнорирах.
Джунгкук веднага дойде при мен и ме попита тихо:
- Какви са тези хора?!
- Не можах да накарам майка ми да дойде. И това са уж-родителите ми.-обясних му.
- О по дяволите...-каза той и се хвана за косата.
- Какво има?
- Вашите ще дойдат. Успях да ги убедя.
- М-моля.
В залата влезе онзи прислужник, който ни отвори.
- Извинете, че ви прекъсвам, но на входа стоят двама човека, настояващи, че са родителите на госпожица Т/И.
О, не! Те са тук!
--------------
Хей!
Ето една мини глава :Д
Съжалявам, че не ъпдейтвам често, но имам много тестове и други подобни гадории.
Но имам въпрос към вас~
Понеже краят идва, как мислите, че ще свърши фика? :3
Thank you for reading 💕
BẠN ĐANG ĐỌC
BTS: One Of A Kind
Fanfiction❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли...
