Беше лятна вечер. Две момичета-Кейси и Брианна се разхождаха из парка и си говореха за всемъзможни неща:
-Хей, Бри едни от училище си разправяха за една изоставена сграда на близо. -каза Кейси
-Знам какво си мислиш и не мисля, че е добра идея .Виж, тук в парка не е лошо.-отговори Брианна
-Голяма си страхливка. Да отидем.
-Кей, няма да ходя до изоставени сгради. Те са зловещи.
-Нищо няма да ти стане.-Каза Кейси и дръпна Бри на другата страна
-Охх... дообре.. но само за малко ще влезем.. и няма да разглеждаме много.
Тръгнаха от парка и след около 20 минути бяха до сградата. На вратата й пишеше "Забранено. Не влизай."
-Тя е.. болница? -каза треперейки Бри
-Ох.. пропуснах да спомена това..-подхилквайки се отговори Кейси-както и да е. Да влизаме.
-Ъм... ти ще отвориш вратата..
-Дообре-каза отегчено Кейси и изтича до нея. Бри остана на страна.-Заключено еее.-извика
-Пфу-Въздиша Брианна-Супер.
-Е, жалко. Напразно ходихме чак до тук. Да си вървим.
Тъкмо понечиха да си тръгнат и вратата сама се отвори. Кейси направи онази мазна усмивка, погледна Брианна и се затича навътре. Брианна нямаше избор и бавно я последва.
Вече бяха в антрето на болницата и си запалиха фенерчетата на телефоните.
-Тук е страхотно!-Огледа се Кейси
-Ъм... да... може да се каже..Хей! Чакай! Кей? На къде отиваш??
-Да разгледам естествено.
-Ох аз ще те изчакам тук..-каза Брианна и седна в едното ъгълче на антрето.- Е, поне тук има обхват..
-Хах.. добре..-изхихика се Кейси и отиде към коридора. Бри остана сама.
"Как може Кей да е толкова смела? Е тя от малка си е такава. Обича предизвикателства и не я страх от нищо.. Понякога ми се иска и аз да съм като нея." Всеподобни мисли се въртяха из главата на Брианна.
Времето минаваше.
Минаха 10 минути.
20.
30.
40.
50.
1 час.
"Къде се губи Кейси?" Помисли си Брианна и стана. Облегна се на стената и без да иска включи ключа за осветлението. Лампата на антрето се включи.
"Хъх. Какво?Тук има ток? Но как? Съдейки по вида на болницата, тя е изоставена от доста време... Ами ако..." Брианна се разтрепери. Тя загаси лампата, защото ако... Дори тя не искаше да си го помисля.. Ако имаше някой? Той можеше да я забележи.. Тя остави тези мисли настрана и продължи към коридора да търси Кейси.
~През това време~
Кейси вече беше на втория етаж. Разглеждаше стаите с голям интерес. Тя наистина харесваше изоставените места. По едно време чу шум от едната стая. Влезе и видя едно момиче. Тя си удряше главата в стената и си повтаряше тихо "умри". Беше ниска, с кафява коса и бяла рокля. А стаята... стаята беше от тези, в които изолират лудите.. за да не се наранят..
-Хей.. Здравей. -каза Кейси
Момичето изобщо не я забеляза и продължи да си блъска главата в стената.
Кейси се бриближи до нея и я побутна по рамото:
-Хей, чуваш ли ме?
Момичето вдигна поглед, погледите им се срещнаха и тя изплашено избяга в другия край на стаята и се сви в ъгълчето. Кейси отиде до нея, усмихна се и каза:
-Не се страхувай. Няма да те нараня. Хей защо не дойдеш с мен? Спокойно. Не хапя. А ти как как се казваш?
-Ш...Широ.-каза момичето и прехапа устни.
Кейси й подаде ръка и тя стана.
-Да се махнем от тук.. Вече дори аз започвам да се страхувам..-Каза Кейси на Широ и тя кимна.
Тръгнаха по коридоха на 2рия етаж и слязоха долу. Срещнаха се с Бри.
-Кейси! Ти си добре! Толкова се радвам!-те се прегърнаха-А тази сладурана коя е?
-Това е Широ.. После ще ти разкажа. Да се махаме от тук, че дори мен ме е страх..
-Хайде. Тук има ток. Случайно включих ключа в антрето и дойдох да те предупредя.. Може да не сме сами.. Така, че... Да побързаме..
Трите отидоха до антрето и понечиха да отворят вратата, но тя беше заключена.
