Хънтървил

Началото

Емили стоеше в стаята си. Навън валеше. Гръмотевици. Сякаш някой там горе блъскаше с чинели. Светкавици. Беше страшна буря.
"Може бурята да е леко страшна, но е някакси.. красива" мислеше си Емили. Тя гледаше през прозореца и наблюдаваше светкавиците. Това беше първата буря, която вижда тъй като в Хънтървил дори дъжд почти не валеше. Беше си пуснала музика, която след време я приспа.
~~~~~~~~~~~~
-Емилиии, хайде ставай Емили!
-А, какво, аз? О, Бела това си ти? Как влезе?
-Майка ти ме пусна.-усмихна се Бела-Хайде побързай, бяхме се разбрали с Теди, Джо и Майк да се видим в горичката на нашето местенце.
-Добре, Бел. Изчакай ме на долния етаж в кухнята. Аз се оправям и идвам.
Когато Емили беше готова, тръгнаха към спирката на автобуса, която да ги отведе до края на автобуса, а после да трябваше да продължат пеша. След около час двете момичета бяха вече на мястото. То беше много красиво. Намираха се на широка полянка. В средата й имаше три дръвчета, застанали под формата на триъгълник и пет пънчета между тях, служещи за столчета. На дърветата те бяха заковали дъски, служещи за рафтчета и забили пирончета-за закачалки. Небето беше синьо, без облаци, както винаги. Рекичка течеше на близо и се чуваше едно приятно шумолене. Да, наистина беше хубаво. Те винаги се събираха тук.
-Хеей, забавихте се.-каза Джо
-Оо, остави ги, имало е причина нали така Бела, Емили?-попита Теди
-Разбира се!-отговориха единодушно двете момичета, като се усмихнаха несигурно
-Е какво ще правим?-запита Майк
-Не знаем.-отговориха всички в един глас
Те не можаха да се разберат и последва известно време мълчание. Емили се обади:
-Вчера.. бурята беше доста интересна... не мислите ли?
-Буря като буря, какво да е интересното?-каза Теди, изглеждаща доста незаинтересована от въпроса
-Но.. аз я проучих и видях, че е първата насам от годината на трагедията..
-Шшт! Не трябва да споменаваме годината на трагедията!-предупреди Майк
-Пак твоите суеверни глупости!-отегчено каза Джо-И какво като е споменала трагедията?
-Момчета.. знаете ли... зарежете, да говорим за друго-предложи Емили
-Не, не! Всъщност.. какво се е случило тогава?-попита Бела
-Колко досадно! Аз знам, но няма да ти обясня!-каза заядливо Теди
Да, тя беше ужасна. Постоянно се заяждаше и си гледаше в телефона. Бела и Емили я мразеха, въпреки че понякога беше мила.
-Аз ще обясня!-прекъсна я Майк-През 1922г. загадъчна електровълна убила по-голямата част от Хънтървил. Последствията били странни мутации и..
-Какви мутации?-попита Бела
-Хах.. остави ме да продължа. Таа... Имало най-различни. Някои хора се окосмявали целите, на труповете на други откривали допълнителни зъби и всякакви подобни.. При друга част от хората нямало мутации, но имало странични ефекти. Някои получави гърчове, втори се потели целите, а трети получавали нещо подобно на бяс...
-А после?-попита Емили
-След около 2 дена мъчене, хората умирали.. Всичко се случило много внезапно.. Била настъпила паника. Хората не знаели какво да правят.
-Но не всички умрели?-попита Бела
-Да.. незнайно защо някои хора не са били засегнати.. Пропуснах да спомена, че някои наричат вълната "вируса А5".
-Интересно... Знаете ли, изпитах чувство на длъжност.. -каза Емили
-Длъжна си какво? -попитаха другите
-Да разбера причината за всичко случило се.

Пс: Таа надявам се да ви хареса. Ако искате оставете мнение. Все още и аз не съм свикнала с характерите на героите и тн. но ще видим какво ще става нататък. 😃