Another Life - Друг Живот

Единайста глава

Не знаех какво да направя, за да върна Ник обратно при Британи. Та аз дори не си говорех с него. Мислех си, докато гледах как Британи поклащаше чашата си.
" Виж... Нека утре, когато си добре, да поговориш сама с Ник и може..."
" Просто си кажи, че не ти се занимава. На никой не му се занимава с мен. Нито на мама, нито на Ник... Дори и на теб!"
" Не е така..."
Преди да продължа, тя се изправи и тръгна към пътеката, която водеше към дома на Ник, залитайки. Мислих няколко секунди, след което я последвах. Тя забърза крачка, макар да не знаех как успяваше в нейното състояние, затова се наложи да притичвам след нея. Британи стигна до къщата, по-скоро където беше басейна и започна да крещи с цяло гърло.
" Ник! Излез, ако ти стиска да ме погледнеш! Страхливец! ИСКАМ. ДА. МИ. КАЖЕШ. ЗАЩО. МЕ. ЗАРЯЗА!"
" Брита..." започнах, но тя ме прекъсна.
" Ти да мълчиш. Това е между нас. Ник! Излез! Знаеш ли, че съм готова да умра за теб? Толкова много те обичам. И... Ами да... Ако не излезнеш до 5 секунди, ще се самоубия."
При тези думи, нещо сякаш заседна в сърцето ми. Тя не можеше да го направи. Най-вероятно блафираше.
" Едно... Две... Три... Четири... Нима ще позволиш любимата ти да умре? Добре тогава. Пет!" извика тя и скочи в басейна.
Не можех да повярвам на очите си какво се случи. Без да му мисля, веднага се хвърлих във водата и заплувах към нея. Не знаех дали не можеше да плува или го правеше нарочно, но тя дори не правеше ни най-малък опит да се движи. Хванах я за раменете и с всичката си сила успях да я извадя на повърхността. Чух цопване до мен и видях, че и Ник беше скочил. Той пое Британи и я извади навън, като я постави на тревата. Подаде ми ръка, когато излизах и понеже бях твърде изтощена от напрягането, я поех. Седнах на земята и отместих мократа коса от лицето си, като започнах да дишам тежко. Ник повдигна Британи и я разтърка по гърба.
" Какво си мислеше, че ще направиш, а?!"
" Аз... Направих го... От любов." заяви тя.
" Грешиш. Това не е любов. Затова не мога съм с теб. Защото си егоистка! Мислиш само за себе си."
" Не е така!"
" Напротив! Просто се задушавах в тази връзка."
" Не... Не можеш да ме изоставиш." заплака Британи.
" Когато си събереш ума, може би ще можем да сме приятели."
" Приятели?! Ти шегуваш ли се?" тя се изправи, разтърка си малко главата и накуцвайки, тръгна обратно по пътеката.
Аз също станах, но понеже се изправих изведнъж, ми причерня и усетих, че нещо топло ме обгърна. Щом зрението ми се нормализира, видях, че Ник ме държеше, за да не падна.
" Добре ли си?" попита ме той.
" Да. Просто ми причерня."
" И съжалявам, че трябваше да ставаш свидетел на това."
" Няма нищо. Аз... Ще тръгвам."
" Можеш ли да се движиш."
" Да." заявих без да кажа друго и си тръгнах.

Излезнах от банята и докато си попивах косата, погледнах към големия часовник на стената в стаята ми, който вече показваше 00:19. Партито беше свършило преди половин час. След инцидента при басейна, преди да се върнем при останалите, аз и Британи набързо бяхме сменили дрехите си с други, под претекст, че сме ги окапали. Не знам дали останалите ни повярваха или просто решиха да замълчат, но не ни задаваха допълнителни въпроси.
Бях толкова изморена, че нямах сили дори да си облека пижамата, затова просто реших да се просна на леглото и щом го направих, меките завивки сякаш ме обгърнаха и аз заспах.

На сутринта или по-скоро на обяд, защото когато се събудих беше 12:00 часа - нов рекорд, почувствах силна болка в ръката. Снощи, когато се опитвах да издърпам Британи от водата, си бях напрегнала мускула прекалено много и се надявах нашите да не забележат, защото щяха да разберат какво е станало. Оправих се набързо. Сложих тениска и къси панталонки и стегнах с бинт мястото, което ме болеше. Извадих си и суичер от гардероба, за да прикрия превръзката.
Слезнах на долния етаж. На дивана баща ми четеше вестник, а майка ми преглеждаше някаква статия на таблета си.
" Добро утро... Тоест, добър ден." казах.
" Здравей мила." заяви майка ми.
" Отивай в трапезарията. Там са Теса и Британи, които също станаха преди малко и в момента 'закусват'." обади се баща ми и се усмихна.

Щом влезнах в трапезарията, погледа ми се спря на Британи, която изглеждаше много различно. Косата й беше небрежно хваната на опашка, очите й бяха подпухнали и беше все още по пижама.
" Здрасти Кат." каза ми сестра ми, веднага щом ме видя.
Забелязах, че Британи ме изгледа злобно и продължи да прави кръгове на храната в чинията й.
По време на закуска, никой не каза нищо. Аз нямах апетит, а и ръката ме болеше, затова накрая изядох само една ябълка.
Станах от мястото си и се носочих към стаята си. Седнах на леглото и погледнах към училищната раница, поставена върху една табуретка. Утре щях отново да бъда на училище. Имах предчувствие, че този път щеше да бъде по-различно.

Главата е малко 'постна' на някои места, затова се надявам да не ви е станало скучно...
Съжалявам, ако има някакви грешки.

Как ще мине първия учебен ден на Катарина, ще разберете в следващата глава. :)