Дни и нощи все до мен си била,
ти нежно държеше мойта ръка.
Мамо, защо от мен си се крила,
когато си плакала пред мойта врата?
Ти винаги имаше своята вяра,
дори когато аз бавно угасвах.
Ти виждаше някаква светлина,
вярваше, че все пак ще порасна.
Ето, наистина, днес все още съм тук.
Мамо, прости, крадях от твоята сила,
заради теб дишам все още - напук!
Прости, че толкова съм те наранила.
Мамо, ти се бореше в мойта война,
а и двете видяхме - беше жестока борба!
Ти винаги чуваше всяка моя молба,
а аз никога не видях твоя сълза.
Мамо, само ти знаеш колко си страдала,
но стига толкова, виж, сега съм добре.
Прости, но и аз ще крия колко съм плакала,
сега е мой ред да се грижа за теб!
