Another Life - Друг Живот

Петнайста глава

Мина седмица от погребението на родителите на Ник. През тези дни, той стоеше само в стаята си и Естер му носеше да яде, но винаги връщаше храната обратно, защото той отказваше да се храни.
Аз вече бях добре, след моя инцидент, синините по врата ми почти бяха изчезнали, така че щях да ходя на училище.

Беше много горещо, за началото на юни, затова заложих на къса червена рокля, черни пантовки и черна клъч-чантичка.

Тъкмо отворих вратата на стаята си, когато, в буквален смисъл, се сблъсках с Ник. Вратите на стаите ни бяха прекалено близко и ако и двете се отвореха едновременно, се докосваха.
" Съжалявам." казах и отместих кичур коса зад ухото си.
" Нищо." отвърна небрежно той.
След трагедията, която му се случи, той изглеждаше много по-различно - косата му беше разрошена, имаше малко набола брада и очите му бяха подпухнали.
" Как си? На училище ли ще идваш?" попитах го.
" Като гледам и ти си се запътила натам."
" Това значи, да, така ли?"
" Както искаш го разбирай."
Той се насочи напред по коридора и слезна по стълбите.

Докато пътувахме, Британи поиска да седне до него, а аз минах на предната седалка - не, че ми пречеше.
Откакто Ник, беше дошъл в къщата ни, тя не спираше да ходи в стаята му. Миналият ден, бях ги чула да си викат. Освен, че стаите ни бяха една до друга, стените бяха тънки и всичко се чуваше.

В слънчев и топъл ден, като днешния, всички ученици бяха се настанили на дървените маси и пейки, навън. Някои си говореха, други учеха, а трети просто стояха и се радваха на греещото слънце.
Теса, тръгна към малката сграда на училището, където караше часове по стрелба с лък, а Британи тръгна след Ник, за часа им по История. Моят първи час беше Философия, мисля че и Бренън имаше, затова започнах да се оглеждам за него. Изведнъж видях, че едно момиче с къдрава, руса коса и зелени очи ми махаше - Лаура. С нея се бяхме запознали миналия понеделник, в час по Химия.
" Здравей, Кати" дойде при мен, тя. - Как си? Разбрах какво ти се е случило. Много лошо. О, ами Ник? Той как е? И за него чух."
Единственото нещо, което ме дразнеше в Лаура, беше това, че не спираше да говори и да задава въпроси.
" Ами аз съм добре, но Ник все още не се е съвзел напълно."
" А вярно ли е, че ще остане във вашата къща? А какво ще стане със старата му? А, няма ли..."
" Чакай... Защо не задаваш въпросите един след друг, а не така наведнъж."
" Ох, извинявай. Лош навик. Та във вашата къща ли ще остане?"
" Засега, да." отвърнах.
" А, знаеш ли..."
" Хей, Катарина." някой прекъсна Лаура.
Щом се обърнах видях, високо и стройно момче, чиято спортна тениска беше плътно прилепнала по тялото му. Това беше Бренън, но изглеждаше различно, защото не носеше очила.
" Ехааа - каза Лаура, гледайки към тялото на Бренън, но веднага се хвана за устата, сякаш не е казала нищо. - Ъ, аз ще тръгвам... Чао, Кати."