Вампири завинаги

10 години по-късно

Стана на Мелъди:
Минаха десет години от както по педи ме Горок, усетих, че 2 седмици по-късно умря, немога да повярвам. Сигурно си мислите, че аз и Алексис сме се оженили, за мен познахте но Дийн не беше момчето за нея. Вече съм Мелъди Иванова, имам две деца на по седем години, момче и момиче, момчето се казва Алекс, а момичето -Марина.На практика нищо не се промени(освен, децата за които трябва да се грижа), всеки ден с Алексис търчим между измеренията за да помагаме на всеки.
- Марина събуди брат си първо със земетресение и ако не стане опитай с ледена вода.- казвах и го със сарказъм, тя се качи нагоре и аз усещам земята да се тресе( забравих да кажа, че децата ми имат същите способности като мен), а малкият ми пакостник не се събужда. ''Боже, каква сутрин само е.''
- АААААААА ,- чува се гласа на Алекс и...- Мамо, Марина ме за ле с ледено студена вода.
- Така става като не се събуждаш рано. Сега, бързо взимайте багажа, че ще изпуснете влака!- училището в което учат е много далеч и няма как всеки ден да ги взимаме от там затова остават, там са на сигурно място.
Имаме двуетажна къща с бели стени.
- Качвайте се деца.
Качихме се в една тъмносиня кола (незная марки). Аз карах защото съпруга ми се връща днес от лагера в който брат ми учи други герои, той е там главно за да разбере повече за съществата по земята. Когато стигнахме гарата видях, че имаме 10 минутки.
- За ти пак те се към стената, ще преминете от другата страна, когато спрете ще ме изчакат е да мина и аз.
Както казах така и се случи. След няколко минути децата бяха качени на влака а аз им махах за довиждане. Излизам и виждам Алексис.
- В Париж се нуждаят от нас.- бях свикнала да не ме поздравява, все пак трябваше да се действа бързо.
- Да варвим! - рекох и се телепортирахме.

Здравейте хора, дано ви харесва главата и Извинете за забавянето но забравих тотално. Също така искам да отправя благодарност на
shakira1shaki, приятелката ми която ми помагаше с историята и, че изобщо ме вдъхнови да я напиша още когато си измислихме да направим такава игра по която всъщност е книгата.