Another Life - Друг Живот

Шестнайста глава

След като Ник излезна, веднага отидох и заключих вратата, защото можеше да нахълта по всяко време.
Приближих се към гардероба и оттам взех пижамата си - тениска и къси панталонки. Щом се облякох, се насочих към огледалото, за да среша мократа си косата. Докато я разрясвах, се чудих защо Ник изведнъж се промени така. Дали беше заради това, което му бях разказала?

15 минути по-късно...
" Морисън, отваряй, 15-те ти минути изтекоха."
Ама тоя човек е много точен.
Отидох към вратата, защото знаех, че нямаше да се откаже, а и не дай си Боже да се събудят нашите, тогава какво щях да им кажа? Пропъдих тези мисли и отключих.
" Хайде да учим." влезна той в стаята ми.
" Какво?" попитах го объркано.
" Нали ти казах, че ще говорим и ти тогава започна да ми се цупиш. Не помниш ли, Морисън? Да ти донеса ли Гинко Билоба?"
" Първо, спри да ме наричаш така, и второ, не се прави на остроумен."
" Защо? Не харесваш ли такива момчета, Морисън?" приближи се прекалено близо до мен, но аз го отблъснах.
" Какво, по дяволите, правиш? Махай се оттук!"
" Добре, добре, спирам с шегите. Та, каза, че не искаш да ти викам Морисън. Тогава как искаш да се обръщам към теб? Може би с писи-писи..." засмя се той.
" Аз да не съм котка, тъпанар такъв! Имам си име, просто ме наричай Катарина."
" Катарина ми е прекалено дълго и заплетено, кара езика ми да танцува."
" Ужас, последното прозвуча отвратително."
" Измислих го! Ще ти викам Заядливка, защото винаги гледаш да се заяждаш."
Без да казвам нищо, просто свих ръцете си в юмруци и седнах на ръба на леглото.
" Така... - дойде до мен, Ник. - Извади си учебника по Испански."
" Първо отиди там - заявих и посочих стола до тоалетката. - И защо точно по Испански?"
" Debido a que usted no sabe nada. (Защото не знаеш нищо.)"
" Какво изобщо ми каза?"
" Именно. Не разбираш какво ти говорят, а трябва поне да научиш основните неща, като азбука, числа, думи."
" И откога стана преподавател?"
" Боже, дай ми сили! Спри да питаш, да му се невиди."

Той седна до мен на леглото и извади учебника по Испански, а аз си взех един лист и химикал. Не можех да отрека, че не преподаваше зле. Обясняваше, докато разбера за какво става въпрос. Оказа се, че не е толкова труден език, поне засега. Докато учихме определителните членове (el, la, lo) от прекалено многото л -та, накрая го наплюх и двамата се засмяхме. За пръв път ми стана смешно в неговата компания.
Изведнъж, вратата на стаята ми се разтвори рязко. Пред нас застана Британи, с цялата си прелест. Отново изглеждаше като някоя актриса - дори и без грим лицето й сияеше.
" Ник?! Какво правиш тук?"
" Не те засяга." отвърна й той.
" Знаех си, че не си добро момиче. Правеше се на добра, а излезна ку..."
" Спри, Британи! Изобщо не я обиждай."
" И защо не. Ти си в стаята й, и то посреднощ!"
" Е, и?"
" Не мисля, че на леля и чичо ще им хареса какво прави дъщеря им."
" Не, Британи, моля те, недей!" изправих се от леглото.
" Какво й се молиш? Нищо няма да направи." каза Ник.
" Нима?" повдигна вежда Британи и повдигна телефона си, но Ник я хвана за китката и тя го изпусна.
" Сляпа ли си? Не виждаш ли учебниците? За какво мислиш, че съм дошъл тук? Да си легна с нея? За такъв ли ме взимаш?"
" Ти не си такъв, но тя е."
" Наистина не си добре. Винаги си ме ревнувала, дори и от сервитьорките в заведенията. Затова не издържах. Задушавах се в тази връзка."
" Не говори така, Ник."
Той пусна ръката й и излезна от стаята ми, като се насочи към своята. Британи само ме изгледа злобно, взе от земята телегона си и си тръгна.
От нищото започнах да плача. Защо Британи ме мразеше? Какво толкова й бях сторила, че се държеше с мен така?

На сутринта, в училище, аз, Британи и Ник имахме първия час Физическо.
Британи се насочи към залата, заедно с една от нейните приятелки. Двете закрачиха натам, кълчейки се и косите им се развяваха, а Ник вече влизаше. Аз също се насочих към входа на залата. За пръв път влезнах там. Беше много голяма. В единия ъгъл, имаше цял рафт, с футболни, баскетболни и волейболни топки, въжета за скачане и ракети за федербал. Видях, че в самия салон имаше още две врати - едната, най-вероятно беше за тоалетните, а другата за съблекалните.
" Хей, Кати!" дойде при мен, Лаура.
" Здрасти."
" Защо не си се преоблякла?"
" Да се преоблека?!" попитах объркано.
" Ами да, всеки ученик получава спортна униформа. На програмата ти, най-отдолу, трябва да пише един номер." заяви Лаура.
Бръкнах в джоба на раницата си и извадих вече намачкания лист. Видях, че имаше трицифрено число - 436.
" Значи това е шкафчето ти. Ела, ще те заведа там."
Едната от вратите, наистина се оказа, че е съблекалня. Тя също беше доста голяма, като едната страна беше цялата в малки шкафчета. Намерих моя номер и отключих вратичката. Вътре имаше синя тениска и два панталона - дълъг и къс.
" Значи, сега трябва да си прибереш ключа, защото ще стои в теб до 12 клас. А и побързай да се облечеш, имаш само 3 минути." каза Лаура и излезна.

Имах много малко време. Бързо свалих сегашните си дрехи и нахлузих тениската, която се оказа доста тясна. Поне панталонките бяха добре. Оставих раницата си на една от седалките, както и дрехите си и отидох в залата, където учениците вече се строяваха.
Намерих Лаура и застанах до нея. Така или иначе имахме еднакъв ръст. Зад себе си усетих дишане и то не беше нормално, а сякаш някой го правеше нарочно. Обърнах се и зад себе си видях Ник, с неговата усмивка.
" Потвърждавам теорията си, че ме следиш." заявих.
" Всъщност този път беше по случайност." отвърна ми той.
" Да бе, вярвам ти."
" Както искаш. О, и блузката много добре ти стои. Подчертава всичко."
" Ти..."
" Г-ца Морисън? - попита учителката. - Тук ли е г-ца Морисън?"
" Да." отвърнах и вдигнах ръката си.

След като мина проверката, госпожата се обърна към всички ни.
" Така, днес ще тренирате горен начален (нещо да науча от часовете по ФВС 😂😂😂) по двойки. Учениците от първата колона да погледнат назад към партньора си от втората."
" Сигурно се шегуваш." заявих по скоро на себе си, защото много добре знаех кой беше зад мен.
Обърнах се назад и погледнах към Ник, който ми махаше жизнерадостно и се хилеше.

Така, надявам се да ви е било интересно.
Ако има грешки...ами съжалявам, после ще ги оправя.

Малък спойлер: Британи ще направи нещо в следващата глава. 😈 И няма да е много приятно за Катарина.