Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

От първа група се обадиха, искат си чехличките.

-Кой се е развънял толкова рано, по дяволите?-крещеше майка ми.
-Е Нелсън, какъв прекрасен начин да започнеш деня...-казах докато все още отварях очите си. Спеше ми се адски много, но с някакво чудо успях да стигна до входната врата. Нямах навика да питам "Кой е?" затова направо отворих.
-Хахахах пижамата на мечета ти отива много.
-Дари, не е ли много рано? Как успяваш винаги да си в такова настроение дори и толкоооова рано?-казах прозявайки се.
-Крис, според теб колко е часът?
-Никакво идея... Предполагам 05:00.
-Не, красавице 07:15 е. И ако не искаш да закъснеем сменяй бързо стайлинга и да тръгваме за училище.
-Хаха стайлинг. Че какво му е на този?-посочих мечетата.
-Супер е, но за някоя вечер пред телевизора.
-Добре, ще облека нещо друго. Но за това усилие искам награда...-на лицето ми се появи онази лукава усмивка.
-Я да видим, тази награда става ли?-тя ме целуна съвсем леко.
-Да кажем, че върши работа, но само, за да махна тази пижама.... А аз трябва и обувки да обувам, коса да реша, раница да приготвям....
Тя сложи ръце на кръста ми и ме придърпа към себе си.
-Знаеш как да ме изиграеш.-усмихна се и ме целуна страстно.-А сега наистина, отивай да се оправяш!-нареди ми.
-Слушам, Ангелче!
По най-бързият начин извадих някакви дрехи и ги облякох. Оправих косата си.(Всъщност "оправих" е силно казано. По-скоро сега вече не изглеждаше все едно бях бръкнала в електрическата инсталация 😂) Сложих някаква тетрадка в раницата и излязох.
Дари пак се засмя.
-А сега на какво се смееш?-възмутих се.
-От първа група се обадиха, искат си чехличките.
Избухнахме в смях. Обичах я още повече,когато се усмихваше. Върнах се, за да си обуя обувките и пак излязох.
-А сега, как съм?
-Прекрасна!
Хванах ръката ѝ и тръгнахме към училище.
⏳⌛

-Пет минути до биенето на звънеца. Да побързаме.-подкани ме Дари.
Точно преди да влезем в даскалото ни спря един мъж.
-Дари, ако искаш се качвай, за да не закъснееш?-предложих ѝ.
-Ок. Чакам те горе.
-Момиче може ли да ми помогнеш с нещо?-попита мъжът.
-Може и да мога...

След като разговорът приключи се качих горе и влязох в часа.
-Точно ти ми трябваше.
По дяволите, Стефанова. Какъв късмет само.
-Закъсняваш за час, а? Я, ти и приятелчетата ти от вчерашните изпълнения да дойдете на гости в кабинета ми.
Хайде пак при директорът. С Дари последвахме Стефанова. Пред кабинетът ѝ вече чакаха Коуди и Андрю. На лицата им бе изписано притеснение.
-Изглеждате като хора, които чакат смъртна присъда.-опитах се да разведря обстановката.
-Сега загазихме, Крис.-Андрю бе готов да ревне.
-Стегнете се, нима не бяхте готови за последствията? Ако е така, защо правим всичко това?-вече им крещях.
-Понеже знам, че Нелсън е главният виновник и че тя ви пълни главата с глупости нека влезе първа.
Да, сега определено Стефанова изглеждаше като победител, но никога нищо не е сигурно...
-Поздравявам те за това, че успя да събереш толкова неудачници като теб на едно място.-започна вещицата. -Но си сбъркала човекът. Не трябваше да се занимаваш с мен. Сега, ти и приятелите ти, ще бъдете изкючени.
Не казах нищо. Просто мълчах.
-Страх те е, нали? Кристина Нелсън, момичето, което уж не го беше страх от нищо, сега седи пред мен и не може да обели и дума. Признай, ти загуби.
Погледнах я:
-Аз не губя...
Тя се озадъчи. Извадих едно писмо и го оставих на бюрото ѝ.
Стефанова го прочете и излезе от кабинета.
-Какво стана?-връхлетяха Дари, Андрю и Коуди.
-Нищо.-отговорих им спокойно.
-Нищо ли? Стефанова изглеждаше ужасно.-учуди се Дари.
-Спомняш ли си онзи мъж от сутринта?
-Да, и какво?
-Той носеше писмо от Инспектората. Да кажем, че не се стърпях и го прочетох.
-И какво пишеше?-нетърпеливо попита Коуди.
-Цитирам, това което запомних най-добре "... Умолява се, госпожа Стефанова да напусне длъжността директор, до три дневен срок..."
Всички гледаха с празни погледи.
-Ама какво ви става? Казвам ви, че се отървахме от злобарката, а вие зяпате.-казах.
-Край?-попита Андрю.
-Край братле, отървахме се.
-Ура!-извика Дари и ме прегърна силно.
-Предлагам да се обадим на групата, за да отпразнуваме успехът.-каза Коуди.
Звъннах на Хана:
-Успяхме! Изгонихме я.
-Супер! Хайде, каня всички у нас да празнуваме. Ще ти пратя адреса на смс, а ти кажи на останалите.-Хана затвори телефона, а аз казах на Дари, Коуди и Андрю за предложението ѝ.
-Отиваме ли?-попита Коуди.
Погледнах Дари, защото тя не харесваше особено Хана.
-Искаш ли да отидем?-попитах я.
-Защо не. Все пак положихме големи усилия, а какъв по-добър начин да отпразнуваме победата си, от едно парти.