Мъжът беше закачулил главата си с разпокъсана дрипа. Той от известно време броеше пръстите на ръцете си и клатеше глава неодобрително. Стаята, в която се намираше беше осветена от три гаснещи свещи на една маса. В единия ъгъл беше поставено едно подобие на легло, а срещу него една стоманена врата. От вътрешната ѝ страна още от времето бяха останали белези от ноктите му. Мъжът спря да брои и повдигна леко глава. Той вдиша дълбоко и леко изсъска. Чу се вкарване на ключ и изщракването на вратата. Сякаш не беше отваряна от години наред. В стаята влязоха двама възрастни мъже. Единия носеше шапка, от които краища стърчеше сребристо- кафява коса. Другия беше леко плешив, но за разлика на това имаше гъста бяла брада.
- На какво дължа честа?- изграчи закачуления мъж.
- Трябва да говорим с теб.- отвърна му брадатия.
- Знам какво ще ме питаш Якоб. Сами си докарахте това зло.- каза изправяйки се той.
- Къде са? Нужна им е защита. Злото дебне в сенките.- повиши тон другия мъж и в него се долавяше лек акцент.
- Вие го създадохте, Вилхелм. Знаеш, че всичко си има цена.
- С какво да платим?- попита го Якоб.
Той изправи сбръчканите си ръце и махна качулката. Косата му беше оплетена е побеляла. Очите му бяха бели и кръвясали. Не реагираха на леката светлина в стаята. Устата му беше напукана до болка.
- Пусни ме! Искам да се прибера в горите. Аз знам къде са децата.- заприказва, а от устата му се показаха криви черни зъби. Якоб и Вилхелм се спогледаха за секунда. След това кимнаха с глава.
- Приемам решението ви за факт.- отвърна той, като се усмихна доволно и се върна на стола си.
- Къде са избраните?
- Далече оттук. Живеят в лъжа, а дори не подозират това. Преродени за славни битки срещу злото. Те притежават духа на доброто, но и много мрак има в тях. Усещам и болка. Вие братя Грим си мислите, че само злодеите имат мрак и усещат болка. Грешите...- смехът му се сподави от кашлица.- Те ще променят приказките ви. Мислите си, че вие ни създадохте. Чакам деня, в който вие ще страдате. Те притежават духа, но не и умението.
- Знаеш ли, като се замисля ти оставаш тук.- изказа се Вилхелм.
- Ние сключихме сделка. Обеща да ме пуснеш. Не можеш да я развалиш.- започна да пищи мъжа.
- Само страхливци поемат по тъмния път, а ти не си по-различен, Ръмпелщилскин.- каза Якоб.
- Вие ще си платите за развалената сделка. Всичко си има цена. Вие ще я платите. Вие ще я платите Грим. Вие и вашите малки герои, защото ние идваме и твоите магии не ни спират.- той продължаше да го повтаря и да се смее след като Якоб и Вилхелм си тръгнаха.
