Another Life - Друг Живот

Осемнайста глава

Бях толкова замаяна и объркана. Сърцето ми сякаш се качи в гърлото. Отдъпнах се от него и побягнах, макар да нямах никаква представа накъде. Идваше ми да се разплача, но и аз не знаех за какво. Защо не можех да прекарам един спокоен и нормален ден. Насочих се към задния двор на училището. Там нямаше нищо, както и никой. Цялото място беше обрасло с трева, като на стената на училището беше в буквален смисъл залепена една пейка. Седнах на нея и започнах да си задавам въпроса Защо? Нима не можех да бъда щастлива поне за малко? Защо трябваше все да стане нещо, което да провали деня ми.
Докато стоях, забелязах приближаващ силует - Ник. Веднага се изправих от мастото си, но той ми направи знак да остана.
" Нека поговорим." заяви той.
" И за какво? За това, че ме целуна и съсипа всичко?"
" Знам, че беше глипаво от моя страна, но... Аз наистина те харесвам. И то много. Може и да ти прозвучи странно, но още когато те видях да се качваш в метрото, усетих някаква странна и невидима връзка помежду ни. А когато разбрах, че ще живееш до моята къща... Казах ти, че ще прозвучи смахнато. Знам, че вероятно ти не изпитваш същите чувства към мен и не те виня."
Всъщност, и аз самата не знаех какво чувствам. Може би наистина не съм влюбена в него, но определено има някакво привличане между нас.
" Аз... Не знам какво да кажа. Просто тази целувка... Винаги съм очаквала първата ми да бъде специална, на някое хубаво място, а сега..."
" Знам, съсипах всичко, за което ти се извинявам, макар да знам, че нещо такова не се забравя току така."
" Ох, и цялото училище видя... Ами ако някой каже на родителите ми... Британи! Тя със сигурност ще го направи да си отмъсти и..."
" Катарина - хвана Ник ръцете ми - Никой нищо няма да каже. Няма да позволя, а колкото до останалите ученици - ще клюкарят един-два дена и ще престанат."
Веднага щом Ник докосна ръцете ми, сърцето ми започна да бие лудо и да ме облива пот, на места, на които не би трябвало човек да се поти. Какво ставаше с мен? Явно и е забелязал, че сигурно гледам като някой идиот, затова ме пусна.
" Е, ще влизаме ли в час?" попита ме той.
" Ами останалите?"
" Не ги мисли."

Щом влезнахме в училище, погледите на всички се лепнаха върху нас. Срещу нас, запъхтяна застана Лаура.
" Аз...ъм, ще ви оставя да си поговорите." заяви Ник и продължи напред по коридора.
" Кати, какво е станало? Вярно ли е това, което цялото училище говори? Наистина ли Ник те е целунал? И къде бяхте? Знаеш ли какво стана с Британи?"
" Чакай... Какво е станало с нея?!" попотах объркано.
" Първо ми кажи да ли е истина."
" Да." отвърнах и наведох леко глава.
" Но защо се срамуваш? Това е супер яко! А и той е момче, по което всяко момиче си пада."
" Ами ти?"
" Аз... Аз не. Пазя сърцето си за друг."
" Кой?" попитах и се усмихнах широко.
Преди да ми каже, звънеца би.
" О, това не е ли звънеца... Аз ще тръгвам." засмя се Лаура.
" Но кой е? Ами Британи?" попитах.
" След този час имаме голямо... Тогава."