След като свършиха часовете и като се прибрахме, Теса ме завлече към стаята си. Явно, наистина цялото училище беше разбрало за станалото, защото тя започна да ме разпитва дали е вярно. Все пак ми беше сестра, затова й разказах всичко.
" Познавам Британи откакто се помня. Тя никога не се е държала по този начин." заяви Теса.
" Заради мен е. Защото ме мрази." отвърнах.
" Не говори така."
" Но това е истината. Виж, че се прибра с такси, само и само да не пътува в една кола с мен."
" Утре мама и татко се прибират и те ще я скастрят."
" Не! Не искам да им казвам какво се е случило." заявих.
" Но така или иначе ще разберат."
" Надявам се да не стане."
" Ами Ник? И той не обели и дума в колата. Скарани ли сте?"
" Не знам. Уж не бяхме, но ме избягваше последните часове."
" Ами, тогава - избута ме към вратата, Теса - Ще отидеш и ще си поговориш с него."
" И какво да му кажа? Приятелката ми каза да се опознаем..."
" Идеално."
" Но аз не знам какво да правя." казах.
" Просто бъди себе си." заяви Теса и затвори вратата на стаята си.Насочих се към своята стая, но преди да влезна, въздъхнах и почуках на вратата на Ник. Щом я отворих, той беше легнал на леглото си и слушаше музика.
" Хей! Ник..." приближих се към него, но той не ме забеляза, защото си беше затворил очите.
Дали просто да не си тръгнех, така или иначе не знаех за какво точно бях дошла. Тъкмо щях да натисна дръжката на вратата, когото усетих, че Ник ме хвана за ръката.
" Толкова бързо ли се отказваш, Морисън?" усмихна ми се той.
" Не... Аз... Не исках да те притеснявам."
" Тогава защо дойде? Да не би чувствата ти към мен да се обадиха?"
" Не! Дойдох да разбера дали ми се сърдиш."
" Да ти се сърдя? Но защо?"
" Знам ли, отбягваше ме цял следобед."
" Помислих, че ще искаш да съм по-далече, за да не говорят за нас."
" Така или иначе вече го правят." казах и известно време стояхме без да казваме нищо.
" Искаш ли да ми кажеш още нещо?" попита ме Ник.
" Ъм... - преглътнах. - Защо не се опознаем."
" Да се опознаем?" усмихна ми се той.
Ами сега какво да му кажех. Аз самата не знаех какво значеше това. Теса ми беше казала да бъда себе си, затова вдишах дълбоко и издишах.
" Да, да сме приятели."
" Та сега не сме ли? Тц тц срамота."
" Знам ли, по-добри просто." казах.
" Значи ще бъдем нещо като най-добри приятелки завинаги?" попита Ник и се засмя.
" Може да се каже." отвърнах и аз също се засмях.
" Добре, но отсега да ти е ясно, че няма да ти давам да ме лакираш, да ми правиш косата, и още по-малко - бой с възглавници."
" Неее, аз не съм от този тип момичета."
" А какъв тип си?"
" Вече ще се опитам да бъда по-корава."
" Ммм... Добре, щом казваш."
" Какво? Мога да бъда по-строга."
" Добре, нищо не съм казал. Така, сега какво?"
" Ами не знам." отвърнах.
" Ела." каза той и посочи леглото.
Аз повдигнах въпросително вежда, а той се засмя.
" Казах ти да дойдеш, за да седнеш. Това, че ти си мислиш за други неща е отделен въпрос. Не, че възразявам, просто ти каза да сме приятели."
" Като се замисля, май не искам."
" Стига де. Ама ти изобщо не разбираш от шеги."
" Съжалявам, че нямам такова чувство за хумор, каквото имаш ти."
" Добре, хайде да започнем с някои прости неща, като... Кой ти е любимия цвят?" попита ме Ник.
" Син. Твоят?"
" Зелено. Ъм, любима група?"
" The Vamps."
" Panic! At The Disco. Добре, ами любима храна?"
" Ммм, не знам, но общо взето всичко, в което има месо - заявих. Ами ти?"
" Аз съм вегетарианец."
" Оу!"
" Значи, извод - нямаме нищо общо."
" Май така излиза."
" Е, това няма значение, нали?"
" Предполагам, че не. Има много приятели, които нямат общи интереси. И, аз ще си ходя, че майка ми и баща ми се прибират утре сутринта."
Насочих се към врата, когато Ник ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си.
" Ъм... Не мисля, че приятелите правят така." заявих, опитвайки се да се освободя от хватката му.
" Катарина, аз наистина много те харесвам."
" Ник... Виж..."
" Знам, че ти не изпитваш същите чувства към мен, но искам поне да опитаме."
" Да опитаме какво?" попитах.
" Да сме заедно."
" Не знам, Ник... Видя в какво състояние изпадна Британи, а и нашите ако раберат..."
" Виж, изобщо не мисли за Британи, тя ще свикне, а колкото до родителите ти - двамата ще им кажем."
" Аз дори не знам какво трябва да правя... Имам предвид като сме... Ти знаеш - гаджета."
" Значи сме? - ухили се Ник, но аз го цапардосах по ръката и той се направи, че адски го е заболяло. Като за начало, лягай да спиш, че наистина вече е късно."
Преди да излезна, той се наведе и ме целуна по бузата и лицето ми веднага пламна.
" Лека нощ, Морисън."
" Лека нощ." заявих и отидох към стаята си.На сутринта, докато се приготвях, чух, че майка ми и баща ми се бяха прибрали. Отворих вратата на стаята си и се запътих по коридора, когато Ник застана пред мен.
" Накъде си тръгнала без мен?"
" Аз... Ами, отивах долу, за да посрещна родителите си.
" Да не би да разбрави разговора ни от снощи?"
" Не, защо?"
" Нали двамата щяхме да им кажем за връзката ни."
" Сега ли?" попитах.
" Да, защо не." заяви Ник, хвана ме за ръката и ме завлече надолу по стълбите.Бях толкова щастлива да видя майка си и баща си. Те бяха застанали до входната врата и прегръщаха Теса. Майка ми ме забеляза и се усмихна.
" Мила, рад... - веднага щом погледна към хванатите ни ръце с Ник, замълча.
" Какво става тук?" приближи се към нас, баща ми.
" Татко..."
" Ние двамата сме заедно." каза Ник.
Очаквах баща ми да дойде и да хване Ник, за гушата, но той се приближи към нас и се усмихна.
" Знаете ли, напомняте ми на мен и майка ти. И ние за две дена и вече бяхме гаджета. Нали, скъпа?"
" Не! Нямат нищо общо с нас."
" Мамо, какво има? Не си ли съгласна?" попитах я.
" Не, не съм." отвърна тя.Надявам се да ви е харесала главата. Утре сигурно няма да публикувам друга, защото трябва да уча...😒😒
Очаквайте нова в понеделник! :)

YOU ARE READING
Another Life - Друг Живот
Teen FictionКатарина МакДейв е 17-годишно момиче, чийто живот не минава както тя очаква. Губи своя баща на четиригодишна възраст и спечелва омразата на майка си, която започва да я обвинява за смъртта на съпруга си. Един ден, Катарина разкрива най-голямата тайн...