FALL IN LOVE

Prologue

Днес трябваше да заминавам, днес беше денят,  денят, в който живота ми се променя напълно. Денят, в който една детска мечта се сбъдва. Да уча в университет в Ню Йорк.

Полетът ми беше само след два часа, тук имах само един приятел - най-добрият ми приятел, който беше гей. И естествено баща ми не го одобряваше, защото бил различен, защото харесвал момчета и не трябвало да се занимавам с него. Но на него и без това не му пука за мен, постоянно е на работа.
Не си говорим толкова често откакто с мама се разведоха, аз бях малка тогава. Имам сестра по-малка е от мен с няколко години, но той обича нея повече от мен. Тя не живее с нас, живее с приятелката си.
С нея никога не сме се разбирали и надали някога ще се разбираме, но това няма значение сега, няма да си съсипвам настроението след няколко часа пътувам.

"Оливия , съжалявам няма да мога да те изпратя , излезна ми спешна работа , съжалявам сладкиш" - Никола

Знаех си, че Никола както винаги няма да дойде, а уж ми е "Най-добър приятел", но той си е такъв пак си го обичам. Страшно ще ми липсва това тъпаче , но нека не се натъжавам.

"Знаех си, Никола! Винаги така правиш, дано не те приемат в университета в Маями. :p"

":О КУЧКА" - Никола

Не му отговорих, трябваше да си оправя куфара и да избера дрехите, с които ще пътувам.

-Оливия, побързай малко няма да имам време да закарам сестра ти до спортната зала после, така че си събирай парцалките и да тръгваме.

-Ще си хвана такси, не се притеснявай за мен, закарай сестра ми.

-Ако дядо ти де дразни винаги можеш да се изнесеш на общежитие, нали знаеш?

Той е най-малко дразнещия ме човек от цялото семейство.. исках да му го кажа , но си замълчах.

-Да, тате...

-Добре тогава, приятен полет и се обади като пристигнеш.

Поръчах си такси.
Знаех си, че сестра ми ще провали всичко и то точно днес, не знам защо ме мрази толкова и защо настройва баща ни срещу мен. Той се държи толкова студено изобщо не се интересува от живота ми. Понякога ми се искаше мама да не беше заминала за Лас Вегас, но тя си има семейство там, щастлива е..
Но поне сега отивам при дядо, той е единствения, който ме разбира и ме обича, нищо че баба отдавна беше починала той си остана весел и енергичен, поне отвън, но умее да прикрива чувствата си доста добре..

Таксито ми дойде и след около десет минути бях на летището.
Започнаха да ни настаняват на местата ни.
Обвзе ме паниката, не се бях качвала на самолет от доста години, когато запоследно бях отишла при него, тогава щях да повърна в самолета.. До мен седна един мъж на около тридесет години, надали ще имаме много теми за говорене, така че си сложих слушалките, пуснах си музиката и заспах....

-Госпожице, госпожице.- усетих как някок ме побутва. - Госпожице, пристигнахме.

"Кацаме, моля не разкопчавайте
коланите преди да кацнем напълно"

Ето я новата част на новата история.
Ще се радвам да коментирате мнението ви в коментарите.