Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Само някакъв грип...

Изпратих Дари до тях и после се прибрах. Усетих, че не се чувствам добре, болеше ме главата. Помислих си, че вероятно причината беше силното слънце, пък и не бях от хората, които лесно се разболяваха. Взех едно хапче и си легнах.

Сънувах някакви странни и несвързани неща. Събудих се, цялата обляна в пот. Не бях спала много дълго, часът беше 18:15. Опитах се да стана от леглото, но краката не ме държаха. Виеше ми се свят. Пипнах челото си... Горях.
-Е браво, Нелсън.-скарах се на себе си.-И сега?
Главата ми все още пулсираше. Все едно се бях събудила след пиене цяла вечер. Най-доброто решение, което ми хрумна, беше да си взема леден душ. Така и направих. Отидох в банята и пуснах душа.
-Ау!-извиках, когато усетих водата по кожата си. Но едва ли щеше да ми хрумне нещо по-добро, затова стиснах зъби.

След като успях почти да се замразя, излязох от банята. От последното хапче бяха минали няколко часа, затова реших да взема още едно. Пипнах отново челото си. Пак беше топло, но не колкото преди малко. Душът ми се беше отразил доста добре, но все още нямах сили за нищо. Отидох в хола и легнах на дивана. Пуснах телевизора и се загледах в някакъв филм. Изглежда, че хапчето подейства, защото заспах отново.

Стоях на покрива на висока сграда. Пред очите си виждах цял град, но не беше нашият, а непознат. Нещо не беше наред. Небето беше мрачно. Чувствах се странно. Погледнах надолу и видях тяло. Някак се озовах до него. Погледнах го...
Бях аз! Гледах как лежа неподвижно на студеният асфалт... Изведнъж всичко наоколо се промени. Озовах се в някаква голяма зала-съд. Не познавах много от хората, но погледът ми веднага откри Дари. Тя плачеше. Отидох до нея и ѝ казах:
-Не плачи, Ангелче.
Но думите ми не събудиха никаква реакция у нея. Нищо... Тя не ме чуваше.
-Моля за внимание!
Обърнах се. На мястото на обвиняемият седеше някаква жена.
-Вие ли убихте Кристина Нелсън?-попита съдията.
Жената се обърна към мен:
-Казах ти, че ще съжаляваш Кристина Нелсън.-засмя се Стефанова. Смехът ѝ беше силен и оглушителен....