Един объркан живот

Глава 1. Поредната сватба

Днес мама щеше да се жени. Отново. Смених пет бащи за петнадесет години а сега щях да имам и шести.

- Какво има? - попита сестра ми приближавайки се до мен.

- Нищо.

- Мисля, че е време да ми споделиш цялата история.

- И аз мисля, че е време. Когато бях на една година татко си отиде от нас, хвана си нова жена с дете. Често си задавам въпроса защо оставя мен, за да прегръща друго дете, питах се, когато съм болна дали и другото дете е по-болно, за да не идва да ме види. Тогава мама се омъжи повторно. Вторият ми баща запълни липсата на моя татко, много го обикнах, той се държеше прекрасно с мен. Но с мама постоянно се караха и след две години се разделиха. Той и до днес много ме обича, но си създаде друго семейство, има две деца. Виждаме се и си говорим. Когато бях на три, мама реши да опита отново. Не мога да я обвинявам, та тя беше тогава само на двадесет и пет години - млада, красива. Не биваше да бъде самотна и аз се постарах да обикна и третия си баща, станахме добри приятели. Помагаше ми много. После се роди ти. Три години по-късно баща ти си отиде, защото си намерил любовница и мама не можа да му прости това. започна една луда война за родителски права теб. И аз си помислих, че не съм важна. Той не искаше да ме вижда. Намразих го. Може би намразих и мама, остана ми само ти, ти беше още бебе и нямаше как да ме нараниш. Обикнах те много силно и с детския си акъл вярвах, че вече няма да има други мъже вкъщи, че ще се справим сами. Можехме го. После дойде ТОЙ. Той беше ужасен човек. Мама не вярваше като й казвах, че ни бие, защото се държеше с нея много мило. Когато посегна на теб когато беше на четири години, аз те хванах за ръка и отидох при биологичния ми баща. Той ме прие. Но не можеше да обича теб и ние отидохме при баба (неговата майка). Там живяхме добре. Майка ни по едно време се усети, заряза онзи и дойде да си ни вземе.Тогава бях на седем години и й казах, че не искам повече мъж да стъпва вкъщи. Но след няколко месеца, тя си хвана приятел. Не го доведе вкъщи, виждаха се тайно, всичко беше много смешно, защото аз добре го познавах. Той се опитваше да спечели приятелството ми... и накрая аз склоних. Обикнах го. Но след две години реши, че е намерила голямата си любов, остави го и сега се омъжва. Обещава да бъде за последно, но не и вярвам.

- И аз не и вярвам. - каза тя и ме прегърна.

Останахме прегърнати, докато някой не извика "Булката идва, всички по местата" и бяхме принудени да застанем до олтара в ролята на шаферки. Не след дълго до нас застана и бъдещият ни баща. Той ни поздрави, видимо притеснен, и прошепна нещо на свещеника. Той кимна одобрително. Изведнъж вратата се отвори и всички гости (които наброяваха около триста) се изправиха и започнаха да се възхищават на булката. Мама беше с роклята от третата си сватба, която беше фина коприна, внос Испания,красиво оформено деколте с презрамки и апликация от перли и камъни придаващи изящен завършек на роклята, и наметало от атлаз и прекрасен шлейф. Беше много красива. Застана до младоженеца и сватбеният процес започна. Баба Лара започна да хлипа, когато прочетоха сватбените си обреди, винаги плачеше на тази част, леля Мей гледаше тортата толкова тъжно, тя беше изкусен сладкар и тортата беше нейно дело, но като си помислеше, че това нейно творение сега ще бъде изядено и се свиваше сърцето. Тогава видях Лиз, която седеше до Алекс бяха толкова сладки заедно. Лиз ми махна окуражително и докато се усетя сватбата беше приключила.