The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Tell me everything baby

Стиснах очи и извърнах лице настрана. Джо хвана брадичката ми и отново ме обърна, целувайки ме.
-Спри.. Какво правим?-Измънках през целувката, което накара момчето веднага да се отдели от мен.
Станах и се изстрелях към вратата засрамено. Щом хванах дръжката се обърнах и една сълза се стече от окото ми. Бързо я премахнах. Джо беше седнал някак прекалено спокойно и ме наблюдаваше. Щом отворих вратата той ми махна и ми се усмихна, тоест не знам какво значеше..  Започнах да тичам по коридора, опитвайки се да сдържа напиращите водопади.
-Какво има госпожице?-разтревожено ме спря един лекар.
-Всичко е наред.. Просто ме оставете..-заявих тихо и продължих напред към асансьора. Натиснах бутона и нервно зачаках. Докоснах устните си и затворих очи.. Всичко се преповтаряше.. Чувствах се ужасно. Ужасно, защото не обичах Джо.. Той ми беше като брат, но нищо повече.. Истински обичах Гилински и това щеше да е завинаги. Вратите на асансьора се отвориха и влязох, натискайки партер. Тогава очите ми се забиха в този, който не бях готова да видя точно сега..
-Ели?-ококори се а по гласът му се четеше притеснение. Не се сдържах и пуснах няколко сълзи на свобода. Той бързо ме придърпа към себе си, галейки  главата ми. Аз хванах пуловера му, плачейки неудържимо. Джак целуна челото ми и потърка гърба ми.
-Какво има..-попита с успокоителен тон.
-Б-бих отговорила п-по-лесно на въпроса какво ми няма..-изхлипах а той въздъхна тежко.
-Ще ми кажеш всичко, когато се приберем.-погледна ме в навлажнените очи. Аз само кимнах. .
-междувпрочем купих си нова кола.-почеса се зад врата, а аз го зяпнах невярващо.
-А моята кола?-подсмръкнах.
-Ще я взема утре.-успокои ме Джак, хващайки ме през кръста. Излязохме на паркинга и брюнета хвана ръката ми, дърпайки ме бързо към черен Мерцедес джип паркиран точно пред входа. Отвори ми вратата и влязох. Започнах да оглеждам колата отвътре.
-Харесва ли ти?-попита ме, запалвайки.
-Да..-беше единственото, което излезе измежду устните ми.
-Всичко ще е наред..-погледна ме тъжно и погали бедрото ми. Аз сплетох пръсти с неговите. Изведнъж зяпна уплашено към ръката, която бях хванала и бързо спусна набралия се ръкав на пуловера си.
-Какво беше това?-погледнах го загрижено и отново вдигнах ръкава нагоре. Гилински не успя да реагира, защото караше колата и просто затегна челюстта си.
-Джак..-започнах да клатя глава, виждайки нови ресни по кожата му.
-Пристрастен съм!-заяви и блъсна по кормилото.-Шибано пристрастен към болката!-разкрещ се. Устната ми потрепна, но не пуснах ръката му.
-Защо съм такъв? Защо съм изрод..-вената на врата му изпъкна и една самотна сълза се стече от окото му.
-Не си! Ти си перфектен!-извиках със всички сили.-Перфектен какъвто си..-продължих, шептейки.
-Ти си..не аз.. Аз не струвам! Разбираш ли не се понасям! Мразя лицето си! Мразя тялото си! Мразя съществуването си!-викаше гневно.
-Не е ли странно..-погледнах през прозореца.
-Кое?-зачуди се с вече нормализиран тон.
-Това че обожавам всичко, което ти мразиш в себе си.. Толкова обичам всичко твое..-усмихнах се тъжно.
-Защо..-погледна ме объркано.
-Просто го чувствам..-заявих и разтрих дланта му с палец. Той замълча.
-Обичам те..-прошепна Джак. Сетих се за по-рано.. За Джо.
-А-аз също..-едва изрекох. Последваха минути мълчание и няколко несигурни погледа. Момчето паркира пред къщата си и излязохме. Той притича до мен и ме вдигна, от което се уплаших.
-Какво правиш?-попитах объркано.
-Просто те нося.-отвърна спокойно, а аз повдигнах вежда.
-Защото не е очевидно.-измърморих. Той ме остави пред входната врата, за да изкара ключовете. Отключи и влязохме. Знаех че трябва да му кажа всичко и знаех какво ще последва, но трябваше да поема този риск.. Той вървеше, а аз бавно го следях. Изведнъж се спря и леко се ударих в гърба му.
-Сега ми кажи всичко!-обърна се към мен и хвана ръцете ми окуражително.
-Искам горе на леглото ти.. Там ще ми бъде по-спокойно..-обясних а Джак кимна и тръгнахме към втория етаж. Влязохме в стаята му. Брюнета седна, а аз срещу него.
-Сега ми кажи какво има..-погледна ме в очите, а аз се загледах през прозореца в стаята, мислейки как да му разкажа. Отново горещи сълзи занапираха и Гилински ме прегърна.
-Джо ме целуна..-измърморих едва доловимо. Усетих как мускулите на Джак се стягат.
-И му отвърнах, защото беше толкова тъжен и толкова немощен..-поклатих глава. Не можех да виждам лицето на Гилински и това ме правеше малко по-безстрашна.. Знаех че в момента гледа злобно.
-Този гаден подъл идиот!-изкрещя и стана от леглото, излитайки надолу по стълбите. Множество сълзи намериха своето място върху бузите ми.
-Джак!-извиках с всички сили и легнах на леглото, свивайки се от болки в корема.
-Джак моля те..-гласът ми потрепери. Станах и едва стигнах до първия етаж. Брюнетът тъкмо отключваше вратата. Аз отидох до него и го погледнах, плачейки. Ръцете му започнаха да треперят, търсейки ключалката.
-Обичаш ли го, Илайза?-попита с навлажнени очи.
-Не.. Просто се почувствах длъжна..-поклатих глава.
-И с мен ли се чувстваш длъжна? Чувстваш ли се длъжна всеки шибан ден да ме целуваш и да ми казваш че ме обичаш..?-прокара ръка през косата си, зяпайки в различни точки от всекидневната. Не отвърнах, просто хванах лицето му в ръцете си и се вгледах в блестящите му на слабата светлина очи. Слях устните ни и усетих как той се отдръпва и обляга брадичка на рамото ми.
-Обичам те повече от всичко.. Трябва да го разбереш.-прошепнах.
-Знам го.. Просто постоянно ме караш да откачам.. Ти си единственото нещо, което съм обичал истински...някога..-Джак обви ръце около кръста ми и ме доближи до себе си.