Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Съжалявам... Не трябваше да ти повишавам тон.

-Добро утро, бебче. -най-прекрасният ангелски глас. Отворих очи и те веднага потънаха в онзи син океан...
-Искам винаги да се будя до теб, красавице.
-Пак се размечта, Дяволче.-усмихна се моята любима.
-А защо да не мечтая? Обичам те и искам всяка сутрин да се будя от прекрасният ти глас.
Тя не спираше да се усмихва, а аз скочих от леглото.
-Представи си...-направих жест с ръце.-Живеем в огромна къща с широка спалня... Всяка сутрин се будиш от аромата, на току-що приготвеното от мен кафе...
В къщата до нас живеят Коуди и Андрю... Понякога се събираме и купонясваме цяла нощ, без определен повод... А после изтощена от цялата лудница, заспивам в прегръдките ти...
-Ще закъснеем за закуска.-гласът на Коуди.
-Хайде мечтателке, съседите ни викат на закуска😄.
-Идваме.-извиках.-Ще отскоча до банята и слизаме.

Когато се върнах в стаята чух, че телефонът на Дари звънеше.
-Странно, непознат номер.-учуди се тя.-Ало.
-Ало, Дарина?
-Да, кой се обажда?
-Аз съм баща ти.
Дари замлъкна...😐
-Съжалявам господине, объркали сте номера, баща ми ни изостави преди години.-каза тя с тих глас, а после затвори.
-Какво стана, скъпа?-притесних се.
-Някакъв мъж... Каза, че е баща ми...-звучеше замислено.
-Не го мисли, сигурно е грешка.
-Да, може би си права...

Слязохме на закуска. Макар че се бяхме забавили доста, масата на Амбър и Барбитата все още беше празна.
-Добро утро, гълъбчета.-посрещна ни Коуди, весел както винаги.
-Добро утро.-каза замислено Дари.
-Какво ѝ е?-попита той, очевидно забелязал, че нещо не беше наред.
-Къде ли са нашите скъпи съученички?-опитах да сменя темата.
-Сигурно така са се напили, че не могат да открият ресторанта.-отговори ми Андрю, подпирайки главата си с ръце.
-Нашият има махмурлук.-засмя се Коуди и го сръчка.
-Остави ме.-измрънка Андрю.

Започнахме да се храним.
-На вниманието на всички.-прошепна Коуди.-Мис "счупих си токчето" и свитата ѝ, благоволиха да слязът на закуска.
-Хахаха голям гадняр си.-Дари го срита под масата.-Нямаш никакво съчувствие към чуждата болка😂.
Изглежда, че беше спряла да мисли за обаждането или поне се опитваше.
Амбър мина покрай нашата маса и ме погледна лошо. В отговор аз леко ѝ се усмихнах.
-Деца, ако сте се нахранили можете да се качвате, за да си оправяте багажа. В 12:00 часа ще се чакаме долу при автобуса.
-Качваме ли се, Ангелче?
-Хайде.
Когато се качихме в стаята, направих грешката да си пусна интернета. Интересно... Рая ми беше писала:
"Къде се загуби, Кристина? Ако все още си жива 😂, звънни ми някой път да излезем."
-Кой ти писа?-Дари се промъкна зад мен.
-Рая.
-И какво иска?-попита намръщено моето момиче.
-Нищо особено, някой път да излезем.
-Аха... И ти се съгласи, нали?-продължи тя с ревнив тон.
-Моля те съкровище, не прави проблем от някакво си съобщение.
-За теб е "някакво си съобщение", но за нея може да не е само това...
-Дари, спри!-повиших тон и захвърлих телефона.-Това, че проклетото обаждане ти съсипа сутринта не означава, че трябва да си го изкарваш на мен.-затворих вратата с трясък и отидох в банята.