Be My One

1. Отново

  Ходех бързо към супермаркета, страхувайки се да не някой да изникне от нищото и да ми изкара акъла или да ми направи нещо. Часът беше към осем сутринта и да, страхливка съм и то голяма, но по-добре страхлива от колкото пострадала. Някакво момче вървеше срещу мен, бях на път да го подмина, но той ме спря.

-Здравей, мога ли да те попитам нещо?- каза бързо, смъкна качулката си и тогава ми просветна, това беше Хейс. Беше в моя клас няколко години, но с нашите се преместихме в Лос Анджелис и изгубих връзка с почти цялото училище. С Хейс бяхме доста близки приятели. Сега изглеждаше променен, и преди беше симпатичен, но сега е невероятен. От бледата светлина изглеждаше като видение, толкова прекрасен,  да ти се прииска да го гледаш и да му се наслаждаваш цял ден и цяла нощ. Озърнах се и проговорих:
  -Ама Хейс, какво правиш тук- бях много щастлива да го видя отново-и дап, какво ще питаш?
  -Липсвах ли ти, Али?-проговори той и се усмихна, само кимнах и се хвърлих в топлата му прегръдка.

  След като се отдръпнахме един от друг той ми каза, че отива до супермаркета да купи малко чипс, старият Хейс, все същият си е, кой луд излиза в осем сутринта да си купува чипс. Ама какви ги говоря и аз отивам натам. Хейс каза, че той и Наш са се преместили да живеят тук и че Наш все още спи, защото през нощта бил на пари и Хейс щял да гледа филми, защото се е събудил рано. Покани ме да гледаме заедно.
  -Дадено, но вкъщи..не ми се прибира после по жегата-двамата се засмяхме.
  - Все същата си си, много ми липсваше- отново ме прегърна.
  -А ти си се променил-погледнах го сякаш казвах световно известен факт, отдръпвайки се от прегрътката, за да изглеждам по-драматично.
  -Моля?!- Това не го очакваше.
  -Или Наш е прибрал всичките огледала или ти не си се поглеждал- усмихнах се подло, знаейки, че Хейс нищо не разбра от това, което казах.
  -Толкова ли съм зле? -попита той, май се засегна..хахах
  -Точно обратното, станал си....'уау'...в хубавия смисъл..'УАУ'- плъзна усмивка по лицето ми.
  -Не говори много, защото ако се беше поглеждала в огледало щеше да знаеш, че сега си много повече от 'уау'- добави той, а аз естествено станах червена не като домат, а като два..чувството ми за хумор не струва, свиквайте.
  -Ами, уау...-не знаех какво да кажа. Все още не можех да повярвам, че Хейс е тук. Той отново ме прегърна. Боже, този човек ми липсваше повече от всичко.
  -Е, ще тръгваме ли или ще си стоим тук цял ден, защото и двете ме устройват- винаги знае как да ме разсмее.
  -Май да тръгваме, защото и аз отивам към магазина-проговорих в прегрътката. Само неговите прегрътки успяваха да ме успокоят в най-тежките ми моменти, а той винаги беше до мен.
  -Мда. Само още мъничко, много ми липсваше-това е моят мечко Хейс.
  -Добре мечо-усмихнах се аз.
  -Любимият ми прякор-затегна прегрътката Хейс и скоро ме пусна, въпреки че не ми се искаше.

  Тръгнахме към магазина, взехме от любимия ни чипс и кутия натурален сок. Прибрахме се тичайки, защото изведнъж заваля силен дъжд.  Нашите бяха в командировка, щяха да се приберат след около две седмици, така че щеше да ми е скучно, добре, че беше Хейс.

  Влизайки в къщата, мокри като кокошки, се качихме в стаята ми. Както вече споменах, с Хейс бяхме много близки, затова имах две негови тениски в гардероба си. Едната извадих за него, а той я облече и се приближи до мен:
  -Облечи другата, за доброто старо време- казвайки това, той ме обгърна с ръцете си.
  -Добре- тихо промълвих аз. Никога не съм била по-щастлива, тази изненада на съдбата върна най-прекрасното същество обратно в живота ми, а именно Хейс.

  Облякох тениската му, а той ме хвана за ръката и ме придърпа пред огледалото, закачено на стената:
  -Погледни. Не знам за теб, но аз бях започнал да губя надежда, че някога ще сме си пак двамата..знаеш, аз си те пазя, ти ме подкрепяш и сме неразделни. Боже, как ми липсваше малкото ми фъстъченце- той отново ме обгърна с ръце, отпуснах се в обятията му, истината е, че само Хейс може да ме накара да се чувствам на място и значима.
  -Не знаеш колко плаках след като се преместихме, имах чувството, че част от мен я няма, чувствах се изгубена и безполезна- с Хейс бяхме едно цяло, подкрепяхме се един друг, а след като се преместихме се чувствах като едното нищо. Той повдигна брадичката ми към него и прошепна:
  -Знаеш, че не обичам да плачеш- той погали бузата ми, а аз потрепнах, допирът му ми действаше като наркотик.

^^^^^^^
Това е новата ми история, надявам се да ви хареса♡ Харесвайте, коментирайте☆
Обичам вии💞✋✋