- Мей, добре ли си?-попита ме Роуз загрижено. Преглътнах и посочих съществото.- К-какво е това?
Тя ме погледна объркано.
- Кое какво е? Не виждам нищо.-отвърна ми тя. Какво по... Халюцинирах ли?
Изведнъж при мен дойде Мин Хо. Изглеждаше шокиран и притеснен. Той ме хвана за ръката и ме затегли към ъгъла на салона. А онова същество ни последва. Защооо?!
- Какво е това?! Защо този е тук?-попита ме, сочейки нещото. Аз мигах на парцали. Можеше ли да го види? А и не разбирах защо питаше мен. Нямах си представа...
- Не знам. Дори не знам какво е.-отвърнах и погледнах бледото същество отново. Ако не броим препаската, то бе напълно голо.
- Нека се представя, аз съм Крийчър. Аз съм дух Ранди.-започна то да говори. Опитвах се да се успокоя, но не се получаваше.
- Ама то говори.-изшептях на Мин Хо, който не изглеждаше изненадан, а по-скоро объркан.
- Ние сме слуги на Ками. И получих данни, че между теб и Парк Джимин нещата не са много добре... Аз съм тук, за да поправя това.-продължи съществото невъзмутимо. Погледнах Мин Хо объркано. Слуга на Ками?!
- Ще ти обясня после.-каза Мин като разроши косата си.- Днес ще дойдеш ли да видиш Хоби?
Въздъхнах и закрих лицето си с шепи. Господи, защо обърка живота ми толкова много?!
- Ох, да.-отвърнах. Имах толкова много домашни, проблеми с Джимин и сега тва чудо, което просто чака момент, в който не гледам, за да ми се нахвърли и да ми прегризе гърлото.
- Там ще ти обясня всичко.-каза той и се върна в играта.
Ами сега? Върнах се при Роуз, която ме гледаше загрижено.
– Всичко ли е наред? Ако искаш ще отидем до сестрата...-започна да говори тя, но аз я прекъснах.
– Не се притеснявай. Добре съм.- отвърнах, въпреки че изобщо не бях добре. Онова същество тръгна на някъде. За момент сърцето ми спря. Къде отиваше?! След секунда видях накъде всъщност отиваше- към Джимин. За момент се зачудих дали да спра Крийчър, но и без това Джимин не можеше да го види... Нали?
– ПАРК ДЖИМИН!-викна духчето и отновно изтръпнах. Какво ако можеха всички да го чуят?! Но за щастие всички го игнорираха. Но Джимин се обърна. Изглеждаше объркан. – КАК СМЕЕШ ДА СЕ ДЪРЖИШ ТАКА?!
Той погледна Крийчър объркано, но след малко се засмя силно.
- Ти пък кво си?- попита той и изгледа духчето надменно. Крийчър присви очи злобно и посочи Джимин с дългия си клечест пръст.
- Аз съм Крийчър и...
Той бе прекъснат от поредния вик.- Джимин! Ако няма да играеш, поне не се пречкай!- викна му Ник.
Той извъртя очи в отговор и се съсредоточи в играта.- ХЕЙ, ГОВОРЯ ТИ!- викна Крийчър, когато видя, че Джимин го игнорира.- АЗ СЪМ ТУК, ЗА ДА ТЕ СЪБЕРА С КАМИ ПАРТНЬОРА ТИ, И ДЕТИНСКОТО ТИ ПОВЕДЕНИЕ НЯМА ДА МЕ СПРЕ!
Но никой не му обърна внимание. Духчето сви ръцете си в юмруци, приближи се до момчето и го захапа за прасеца. Джимин извика и яростно хвана Крийчър за кльощавата ръка. Със светлинна скорост стигна до мен, хвана ме за китката и ни завлече в коридора.Когато стигнахме там аз рязко изтръгнах ръката си от хватката му.
- Ау!- викнах и го изгледах злобно.
- Къв е тоя идиот?!!- кресна Джимин, посочвайки съществото. Крийчър изглеждаше раздразнен, но имаше нещо животинско в погледа му, което наистина ме плашеше.
- От къде да знам! Ти си виновен! Държиш се като тъпанар и гледай какво ни довлече!- отвърнах размахвайки ръце ядосано.
- Оо, я си мери приказките!- изсъска ми той. - Значи остава само едно! Ще се отърва от него!
- НЕ!- кресна Крийчър. Той се хвърли към краката ми и почна да се катери нагоре по тях. Изпищях от ужас. Усещах малките му остри нокти, забиващи се в плътта ми. Той продължи нагоре към раменехе ми. Джимин се хвърли да помага, но Крийчър го изпревари. Съществото вече бе върху главата ми и се хвърли на лицето на момчето пред мен. Джимин почна да крещи, а аз се паникьосах. Хванах духа за опашката и с все сила дръпнах в дясно. Коравите пръсти на Крийчър изпуснаха лицето на Джимин и духчето се размаза в близката стена. Той падна на земята и не мръдна повече.
С Джимин се спогледахме.
- Мъртъв ли е?-попитах плахо.
- Не мисля... в безсъзнание е.-отвърна ми той. Не знам как е при съществата като него, но знам само, че имаме по-малко от пет минути да го набутаме някъде и да избягаме.
Въздъхнах дълбоко.
-Ами... хайде...
--------------
I'M BACK MA FRIENDS ;)))))Нз кога ще е некста 😂+ очаквайте редки ъпдейти.
Но хей,
Нали все пак не я изстрих? 😂
VOUS LISEZ
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...