Another Life - Друг Живот

Двайсет и осма глава

Влезнах в стаята си и преди да се насоча към банята, реших да проверя телефона си, който стоеше на шкафчето до леглото ми още от снощи. Имах съобщение от Лаура: Кат, пиши ми като го видиш... Спешно е!
Леко се притесних, защото тя никога не е звучала толкова сериозно. Беше на линия и веднага й писах.
Аз: Кажи какво има.
След по-малко от минута, Лаура ми писа.
Лаура: Чу ли какво е станало с мръсника.
Аз: Кой мръсник?
Лаура: Бренън!
При вида на името му, имах чувството, че сърцето ми се качи в гърлото. Ръцете ми започнаха да треперят и едвам започнах да пиша...
Аз: Какво е станало?
Лаура: Вече е в съзнание и състоянието му се е подобрило.
Аз: Казал ли е нещо?
Лаура: Не знам да ти кажа честно... Ти ще идваш ли утре на училище?
Аз: Не. Родителите ми решиха тази година да не ходя.
Лаура: И това значи, че повече няма да се видим?! 😢
Аз: През лятната ваканция може и някой ден да излезнем, марак че се съмнявам нашите да ме пуснат, след всичко което се случи.
Лаура: Ще видим. ☺ Може някой ден аз да дойда на гости.
Аз: Това ще е страхотно!
Лаура: Иначе ти как си? Така и не сме си говорили.
Аз: Може да се каже добре. Аз...ъм... Ние двамата с Ник го... Правихме.
Лаура: Айде стига бе... Ама наистина ли? Уау! И как беше?
Аз: Ами нали знаеш... Както го дават по филмите.
Лаура: 😂 Значи останах единствената девственица... Трябва да си намеря някой или ще остана самотна като Британи.
Аз: Тя в момента е на среща.
Лаура: Да бе... Както и да е, аз ще ставам, че за разлика от теб аз утре ще се пържа на теста по математика.
Аз: Късмет! Чао 😘

" Е, къде искаш да отидем?" попита ме Ник и ме прегърна.
" Не знам. Да ти кажа не ми се ходи никъде."
" Добре. Тогава да гледаме филм?"
" Може. Какъв?"
" Всякакъв, без някоя сълзлива романтика."
" Защо, да не би да не си романтик? Снощи личеше обратното." засмях се.
" Така ли? Значи ти харесва в гората."
" Е, не точно така."
" Защото ако наистина ти харесва между дървета, ти обещавам доживотен планински живот."
Леко го ударих по ръката, а той ме придърпа към себе си и двамата останахме прегърнати. Не исках да наруша тишината, но бях на ръба на леглото и всеки момент щях да тупна на земята.
" Ъм, Ник..."
" Да?"
" Падам!" заявих и посочих ръба а леглото.
" О, съжалявам." отвърна той, като се отмести и ми направи място.
Изведнъж някой почука на вратата. Щом се отвори, пред нас застнаха майка ми и баща ми. Аз леко се отдръпнах от Ник, защото някак си ми беше неудобно пред родителите ми да се прегръщам с него.
" Какво правите, деца?" попита ни баща ми.
" Тъкмо щяхме да гледаме филм." отвърна му Ник.
" Мисля, че не е най-подходящия момент за филми, а и нямате кой знае колко време."обади се майка ми.
" Време за какво?" попитах и двамата с Ник се спогледахме объркано.
" Време да опаковате багажа си, защото вие двамата още утре отивате на малка почивка."
" Какво? Но това... Това е страхотно!" прегърнах и двамата си родители.
" А докъде ще ходим?"
" До Венеция. Там имаме наша къща, в която ще отседнете. Да се разнообразите за няколко дена."
" Много ви благодаря и обещавам, че ще се грижа добре за дъщеря ви." каза Ник.
" Не се и съмнявам, синко." потупа го по рамото баща ми.

След като майка ми и баща ми излезнаха от стаята, аз се насочих към своята. Нямахме кой знае колко време, затова издърпах куфара си изпод леглото и започнах да подреждам дрехите си. Сложих си и няколко аксесоара, зарядно и слушалки и за около час и половина, два, бях готова. Самолетните билети щяха да останат у Ник и силно се надявах да не ги забрави. Погледнах часовника на стената и видях, че беше 23:30. Реших да си легна, за да съм свежа на сутринта.
Облякох си пижамата и тъкмо щях да си легна, когато майка ми влезна в стаята.
" Кажи мамо?"
" Аз... Исках да си поговорим малко."
" Да, какво има?" попитах и тя седна на леглото до мен.
" Знам, че вие двамата с Ник се обичате много, а и познавам днешната младеж и... Знам, че докато сте сами на тази почивка, може и хормоните ви да започнат да..."
" Мамо..." опитах се да я прекъсна, но тя продължи да говори.
" Мила, знам че се срамуваш да говориш за такива неща, но важна е защитата, а и аз съм длъжна, като твоя майка, да ти обясня някои неща."
" Мамо... Аз вече имах първия си път."
" Какво? Как така?" погледна ме объркано майка ми.
" Аз и Ник онзи ден..."
" Но защо така изведнъж? Защо не ми каза? Защо не сподели?"
" Стана неочаквано."
" С такива неща трябва да се внимава! А поне използвахте ли предпазни средства?"
След този въпрос, сведох глава и забих поглед в килима.
" Не..." отвърнах, продължавайки да гледам към земята.
" Катарина! Знаеш ли колко опасно е това?! Боже... Колко дена минаха?"
" Два."
" Изчакай малко."
Майка ми излезна от стаята, след което не се забави много и щом дойде отново, държеше малка картонена кутийка.
" Това са противозачатъчни. Ще взимаш всеки ден по едно, защото са силно ефикасни, в продължение на седмица. И запомни! Докато сте на почивката и докато ги приемаш, не трябва да водиш полов акт."
" Добре, мамо."

Много искам да се извиня за забавянето на тази глава! Просто нямах никаква мотивация да пиша. Бях започала главата, но така и не я довърших. В час по английски ми беше много скучно и затова реших да свърша поне едно полезно нещо. 😂 Още сега почвам следващата глава, която ще е и финалната. (Не спирам книгата, просто й дойде края. 😢)