She's Bad

Глава 1

Внезапно пердетата се разтвориха и мазната усмивка на слънцето нахлу през прозореца. Отварих незабележимо едното си око, колкото да видя сянката на майка ми. Тя седеше пред етежерката ми с книги и разглежда....нещо.

Плъзнах се по ръба на леглото и се покрих с одеалното си. Лазех по пода до вратата. Беше затворена ! Мамка му! Протегнах ръката си към дръшката и чух гласа на жената зад мен.

- Даниел Тейлър Могран! Къде си мислиш, че отиваш?

- Мамоо!- мрънках.- Искам да спя!

-  Не си на пет. Отиди, вземи си душ, закуси и повиси, моля те, в някоя книжарница.

- За какво трябва да ходя там?- разтърках очи.

- Учебната година започва! Трябва да си купиш учебни пособия.- мале само как мразя да ми говори така. Всеки път, когато започва нова учебна година ми говори все едно съм малка и не знам какво трябва да направя.

Закусих, облякох се и веднага се обадих на Стейси, приятелка. Не, тя не ми е просто приятелка, а най-добра приятелка. Разходките в мола с нея са забавни и никога няма да ти е скучно. Всеки път си купува по три торби дрехи, а аз- книги. Обожавам да чета. Стейси и пада малко кифла...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
*Един мъчителен ден, някъде през август*

Стигнах пред великолепната сграда, която ме остави без дъх. Избрах да уча испански. Винаги съм искала да отида в Испания, защото там е много красиво. Качих се на четвъртия етаж. Класна ни е госпожа по испански, което е супер. В единия ъгъл на коридора се бяха насъбрали кифли, седнали на земята и разменяйки гримове ме изгледаха странно, понеже нямам много "изкуственяци" по лицето. Сложих си малко спирала и семпло червило на излизане от нас.

Влезнахме в кабинета. Седнах на третия чин на средната редица. Огледах се наоколо. По стените имаше най-различни карти и надписи на испански, които все още не можех да разчета. До мен седна момче с черна коса и кафяви очи. Обеклого му беше прилежно: бяла риза, официален панталон и как без гел за коса. Докато госпожата говореше, момчето ми написа бележка с името и номера си. Усмихнах му се и той на мен. Погледът му не слизаше от лицето ми през целия час.

Денят мина добре. Прибрах се от колежа с многооо тежка раница и се метнах на леглото ми, за да си почина малко. Неусетно съм затворила очи и съм заспала.

             • На следващия ден •
Оправих се за колежа, не мога да допусна да ми се скарат, че съм без униформа. Първият ден трябва да направя добро впечатление. Засега добре! Следващият ход на деня е мистерия. Дано да не ми падне нещо на главата по пътя или някоя кола да ме измокри, завивайки покрай мен на светофара.

Излязох от нас с невиждана досега увереност. Тръгнах към градското метро, където се разбрахме да се чакаме със Стейси.

- Закъсня!- изкрещя, виждайки ме в далечината.

- Знам, будилникът ми не звънна!- задъхано добавих аз.

- Все едно и също оправдание...- обърна се и тръгна по стълбите. Аз, естествено, също.

Слезнахме на нашата спирката малко изнервени, защото един дебел мъж не спря да ми бута. Имахме 30  минути да стигнем до колежа преди звънеца да бие. По пътя си взимам кроасан 7 days с гордки плодове.

Пристигнахме на дадената дестинация 20 минути след излизането ни. От бързането по стълбите, изпуснах учебниците си, които незнайно как паднаха от раницата ми. Влезнах в кабинета и виждях момчетата от класа да играят на шише.

- Даниел!- някой изрече името ми, след което се обърнах натам.- Ще играеш ли с нас?

- Не, благодаря!- отговорих и седнах на чина си. Извадих електронната си книга и прочетох няколко глави от "After". Тази книга е невероятна! Винаги има нещо в нея, което ме кара да се замисля колко по-различен може да е животър от представите ми, когато бях малка....