Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 4

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 4

...Беше вече късно. От както Jong си беше тръгнал зелените му очи неми излизаха от главата. Толкова се бяха забили в съзнанието ми, че когато майка ми ме накара да измия чиниите аз се сетих за тях и за красивото му лице и изтървах едната чиния, която се пръсна на пода. Когато се наведох да я събера пък се порязах на едно от парчетата. Бях си обещал да не се давам толкова лесно, но той просто ме изкарваше извън контрол.Както и да е... Реших да си дам почивка и да не мисля за това. Тъкмо се бях изкъпал и се качвах по стълбите към стаята си когато чух телефона си да звъни. Изтичах на бързо и го взех вдигайки.

- Ало?

- Хей брато, как си?

- Ох... пак ли ти Hoya?/Какво пък иска този сега? Мислех, че ме е забравил вече./ Добре съм, а ти?

- Страхотно съм. Какво ще кажеш да излезем след половин час? Ще идем да пийнем по нещо?

- Виж не мога. Майка ми е в къщи.

- Е и? Кажи ѝ, че ще се поразходиш. Хайде де Kibum, моля те... умирам от скука.

- Защо? Dong Woo няма ли го? По принцип се забавлявате двамата.

- Май някой ревнува...

- Не е така. Просто попитах.

- Да, няма го. Сега ще излезем ли? Моля...моля, моля.

- Ех, добре. Ще измисля нещо. Хайде чао за сега.

- Супер си човек. Чао.

Затворих и хвърлих телефона на леглото си, като се метнах до него. Лежах и гледах тавана. Какво да измисля, за да ме пусне майка ми на дискотека с Hoya. Да, вярно вече съм голям, но за нея винаги ще съм малкото ѝ момче. Май щеше да бъде най-добре просто да ида и да попитам. Ако стане добре, ако ли не Hoya ще се забавлява сам. Надигнах се до седнало положение на леглото и разроших косата си поглеждайки часовника. Уха, беше доста късно. Нямаше начин да изляза сега, но кой знае? Станах и тръгнах към стаята на майка ми. Почуках на вратата, но тя не се обади. Натиснах бравата и открехнах вратата. Тя вече спеше. Да я събудя ли? Или пък... какво ако изляза без да знае? Нищо няма да стане за два часа. Тя ще мисли, че съм в къщи, а аз ще изляза. Всички са доволни.

Върнах се набързо в стаята си и застанах пред гардероба. Хм... какво ли да облека? Ох, за бога Kibum просто наметни нещо и върви. Мама ще се събуди докато аз се оправя. Извадих едни черни дънки с тиранти, един светло син пуловер, който много обичам и ми стои доста добре и се преоблякох. Изтичах...(е до колкото може да се тича в такъв момент) до банята, оправих на бързо косата си, пръснах се с малко парфюм, взех телефона и малко пари и тръгнах. На пръсти стигнах до входната врата която изскърца толкова силно и имах чувството, че чак съседа я чу, но нищо. Майка ми не се събуди което ме зарадва. Измъкнах се навън и поех по уличката която водеше към дискотеката.

Това бе първият път в който се измъквах от вкъщи така, но какво от това. За всичко си има първи път. Рано или късно щеше да се случи. Когато наближих забелязах Hoya, който ме чакаше на ъгъла.

- Хей, успял си!

- Съмняваш ли се в мен?/Изгледах го учудено./

- Ами до някаква степен... да.

Направих физиономия и скръстих ръце при което той се засмя и ме дръпна напред.

- Хайде...

Влязохме вътре в дискотеката. Е, какво да ви кажа? Не е нещо от което бих се впечатлил ,но става. Като никога днес беше пълно. Музиката беше на макс, чашите бяха пълни, а около мен забелязвах толкова красиви момчета. Седнахме на бара и си поръчахме нещо за пиене. Поговорихме си все пак отдавна не се бяхме виждали. Изведнъж до нас дойде сервитьорът и се наклони към ухото ми оставяйки чаша с уиски пред мен.

- Господинът от отсрещната маса ви пожелава приятна вечер.

Извъртях глава настрани и очите ми се срещтнаха с тези на момчето което стоеше на масата малко по-далеч от нас. Той ми кимна и се усмихна чаровно при което аз му отвърнах със същото. Той изглежаше като на около 18-19 години, с черна коса. Не се виждаше много, но май беше доста висок.

- Охо! Май някой има обожател?/Изсмя се Hoya и аз го настъпах./- Ох... Защо го направи? Все едно съм казал нещо грешно. Виж колко приятен младеж изглежда. Хайде не го карай да чака. Иди и си поговорете.

- И какво по-точно да му кажа птичи мозък такъв.

Hoya повдигна рамене и аз извъртях очи. Може би не беше лоша идея да поговоря с него. Какво толкова? Взех чашата си и се надигнах от стола като се обърнах и тръгнах към момчето...