Изборът

37 1 0
                                    

Събудих се.Жега цареше.Слънцето светеше право в очите ми,затова разположих шапката си пред тях.Забравих ,че парчето от питката беше вътре и се  задавих.Изскочих от пейката и с всичките си усилия и я изкашлях пред коша на павилиона ,от който крадяхме.Белобрадият стар собственик извади тояга и започна да ме налага с нея.Аз стоях прав защото както казах по-рано не усещах болка.Обаче той се преумори и за малко да получи инфаркт,но бързо го заведох при лечителите.После избягах,оставайки го сам да се оправя,защото отлично знаех ,че ще ме натопи.Както и да е,върнах се и Ара още спеше.Пляснах с всички сили ядосано,но остана заспала като пън-не мърдаше.Взех част от питката й и тя стана грабвайки я.Разочарование....крещях й отново:

-ЗНАЕХ СИ АЗ ,ЧЕ НЕ СПЕШЕ!!!

-Да....не мога се оправям срещу човек с тояга.Та ти луд ли си.-Отговори тя сериозно.

-Ама ти накара хора с мечове да бягат.Отвърнах ясно аз и ме последва разочароващ отговор:

-А да.Е събрах сили за изпита.-Отговори прозявайки се.А аз вече не знаех как да отвърна.Този спор явно не беше в моя полза.Както и да е тръгнахме към арената където се провеждаха изпитите.По улиците беше пусто.Малки скромни сгради ни обгръщаха,някои изглеждащи все едно са били построени пред теб преди 5 минути,други със стара избеляла боя.Накрая стигнахме пред арената.С Ара пристъпихме напред към арената.Тя беше кръгла постройка в скучен цвят.Имаше два входа ,а между тях кутия пълна с оръжия.Пред нас се изправи един строен,доста едър,белокож мъж с чисто бяла маска.Рече ни със зловещ глас:

-Ако се запишете на изпита има риск и да умрете.Зависи какво ще изберете.Дайте си поглед и пред двете отделения разделени от стена,през която може да се чува и писъци от болка ще се леят.Подпишете този лист ,че не носим отговорност.Подписахме го.Надникнах и през двете врати.През едната имаше някаква жена вързана на стол.Втората си беше самоубийство.Имаше нормален скорпион ,но с размерите на цяла къща.Едва беше побран в клетката.''Кой психо е измислил това бе!'' изкрещях си наум ,но тогава се сетих ,че може при отделението на жената се крие капан и умните хора ще се бият със скорпиона.Ара си избра възможно най-тежката коса.Острието и беше небесно синьо и възможно най-дълго и най-остро за една бойна коса.Аз избрах най-тежкия меч за две ръце ,защото не усещах напрягане.Изведнъж мъжът с бялата маска ни каза да избираме веднага.Тръгнахме към скорпиона.Идиоти ,егоисти и пак идиоти.Това ми остава да кажа за другите ,тоест всички останали ,които  избраха да отидат към жената.Изправихме се пред скорпиона.Тръгна към нас и казах на Ара ,че аз ще го разсейвам докато тя го атакува.Скорпиона ме атакува с с едната щипка ,но успах да я блокирам с меча си.Той ме вдигна във въздуха с щипката ,която блокирах и насочи другата щипка към стомаха ми,но аз забих крак на неговата щипка(разбира се не на острата част)и отскочих на земята .Той се прицели с жилото си към мен и се изстреля ,но в същия момент видях Ара да  разсича цялото му тяло.Той отстъпи рязко назад с си жилото,което не успя да ме уцели и чудовището се стовари в баня от собствената си кръв.Е подадох пет на Ара.

Тринадесетата зодияOù les histoires vivent. Découvrez maintenant