Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Какво още чакаш? Убий ме!

Мина една седмици, а разследването не постигна никакъв резултат. Имах чувството, че Лосано знаеше нещо, но не ми казваше. Няколко пъти се опитах сама да открия някаква следа, но без успех...

Часът беше около 11:30, чаках пред кабинетът на Лосано, когато телефонът ми звънна. Беше майката на Дари. За момент забравих за всичко и се изпълних с надежда.
-Ало.
-Крис, след два часа Дари ще се прибере. Реших, че трябва да знаеш.
Скочих от мястото си.
-Благодаря ти. Благодаря.-затворих и изхвърчах от Управлението.
-Крис...-чух гласът на инспектора.
-После Лосано, сега имам по-важна работа. Тя си идва... Идва си...-крещях с цяло гърло. Исках целият свят да разбере.
Щаститето ме превзе изцяло.
-Ало, искам да запазя маса.
-За кога?-приветлив мъжки глас.
-За довечера.
-За колко души?
-Ами... За трима. Тоест после ще останем само двама... Сложно е. Но не искам нищо да липсва.
-Не се тревожете, госпожице. Важен човек?
-Не важен, най-важният.-когато тези думи излязоха от устата ми, разбрах, че ще направя и невъзможното, за да си я върна.
Но като за начало, трябваше да убедя Дари да излезе, за да се опитам да ѝ обясня всичко.
Щях да имам нужда от помощ затова звъннах на Коуди.
-Братле, Дари се прибира.-крещях от щастие.
-Супер. Радвам се за теб Крис.
-Но ми трябва вашата помощ с Андрю. Нали знаеш какво се случи преди да замине?
-Да дочух...
-Моля ви, помогнете ми да си я върна...
-С теб сме. Казвай какво трябва да правим.
-Майка ѝ ми се обади преди малко и каза, че до два часа Дари ще се прибере. Разчитам на вас да я изкарате от тях и да я заведете в ресторанта, чийто адрес ще ти изпратя.
-Сега ще кажа на Андрю. Разчитай на нас.
-Супер сте.
-И Крис... Тя си е твоето момиче, върни си я.-останах безмълвна. Думите му ми дадоха кураж и сили да се боря.
-Това смятам да направя, Коуди. Ще си я върна, на всяка цена!
Пратих му адресът и тръгнах към вкъщи. Сетих се за пистолетът, който все още носех. Не беше голям, но с всяка изминала секунда, усещах как тежестта му ме смазваше. По тези улици все още имаше някой, за когото аз бях проблем... И след като този "някой" успя да дойде до вратата ми, за да ми подхвърли заплаха, нямаше да се откаже докато не ме видеше мъртва. А аз летя в облаците и се опитвам да направя всичко по силите си, за да си върна Дари... Ами, ако успея? Близо до мен, тя също ще се превърне в проблем за онзи психопат... Това ли наистина искам да ѝ дам? Постоянен страх, че когато излезем, може да ни е за последно... Нещата се изплъзвъха от ръцете ми.