Най- накрая! Дългоочакваният ден дойде. Тръгвах за Лос Анджелис. Йей! Станах в 5:00 сутринта, за да си направя кафе и да събудя родителите ми, да ме изпратят. Още не можех да повярвам, че щях да пътувам с момчета от Magcon. Взех си куфарите, оставих ги пред вратата и седнах на дивана, чакайки майка ми. Чух клаксон. Бяха подранили с близо един час. Майка ми изтича от кухнята със сандвичи в ръка и ми ги подаде. Прегърнахме се и ми пожелаха лек път. Много мразя сбогуванията.
Качих се в автобуса, заедно с бюрото и всичко останало от стаята ми. Момчетата ме погледнаха, но не казаха нищо. Няколко минути по-късно се осъзнаха, че съм аз и извикаха в един глас " Не те познахме, Даниел". Запознах се с Картър, Шон, Тейлър, Матю и Арън. Кам добави, че съм била много различна и красива. Баща ми ми подаде плик на вратата на автобуса реди да слезне от автобуса с надпис "Само при спешни слушаи". Сигурно бяха пари. Помахах им за довиждане, а майка ми се разплака.
Потеглихме. Седнах на едно от диванчетата от двете страни на стените и играх с момчетата на карти и ролетка. Отвътре, автобусът изглеждаше така:
Много беше забавно. Слушахме музика и след ден-два пристигнахме в Лос Анджелис! Автобусът спря пред къщата на леля ми Джуди и аз слезнах. Уговорихме се вечерта да се срещнем пред едно барче край плажа.
- Ди!- извика леля ми.- Радвам се да те видя! Как си! Чух, че родителите ти заминават за Норвегия по работа.
- Добре съм, здравей лельо. И аз се радвам да те видя. И да, мама и тате заминават за Норвегия за около 4-5 години и дотогава ще живея с теб. Къде мога си оставя стаята?- засмях се и посочих мебелите.
- Ами...- започна леля Джуди- На тавана има голяма стая, която може да бъде твоя. Ще помоля съседа да ми помогне с пренасянето на мебелите- каза леля и отиде при съседите. Аз се качих на тавана и снимах стаята си, преди да я подредя с мебелите си. Изглеждаше така:
Малък рай. След настаняването ми в стаята, тя вече изглеждаше по-различно.
Всяка сутрин се събуждах от слънчевата светлина, която навлизаше през прозорците. Добавих и нещо различно, не точно в мой стил:
Да, има още един прозорец на срещуположната страна, където е и леглото ми. През нощта е уютно. Леля Джуди познаваше добър майстор, който се съгласи на премахне завъртулестата облегалка на леглото ми. Вместо нея, сега на място ѝ има нещо като решетки, но те не се забелязват от многото възглавници. Розовото не е любимият ми цвят, но е приятен.
CZYTASZ
She's Bad
Fanfiction[Написано през 2015г. ] Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е! Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...