Vampire Blood/Кръвта на Вампира

"Нека ти разкажа..."

Беше 31 Октомври, деня на „вси светии" и също рожденият ден на братът, на най-добрата ми приятелка-Нина.Тя има прекрасна дълга и леко къдрава руса коса и прекрасни сини очи. Въпреки, че почти всички момчета я сваляха, тя отказваше, защото не искаше да бъде използвана, но те не се предадоха и аз съм и като бодигард и я пазя. Казвам се Лиз, съкратено от Лизабет. Същото е и с името на Нина,тя всъщност се казва Нина-Авгостинова Йонна Шпицберг. Знам, много трудно име но за това и казваме галено Нина и й отива. Да и викам с двете имена си е трудна работа.

Аз имам дълга черна коса и кафяви очи. Не съм нищо особено, но не ми пукаше. Имах кого да харесвам и не ми трябваше някое друго момче да иска да ми стане гадже. В моите очи имаше само един човек и името му беше Раян.

Той е единственият супер атлетичен,красив и умен ученик някога учил в нашето училище. За нещастие моите родители преживяха катастрофа и баща ми остана в кома, а майка ми бе парализирана.Толкова ми беше мъчно и не можех да прумея как нещо такова можеше да се случи. Любящата ми майка не можа да понесе това което се е случило с баща ми и започна от време на време да взима наркотици. Болката от това да загубя и майка ми ме побъркваше.

Когато се прибрахме с майка ми вкъщи бях като в транс. Всичко около мен вървеше и времето отлетя. Когато подреждах гардеробът й видях нещо необичайно,диплома от едно от най-престижните училища в страната и абсолютно всичките и оценки бяха шестици, от горе до долу. Тогава реших, че ще отида в това училище.Уговорих си среща с Раян за да му кажа, че ще искам неговата помощ. Знаех, че той щеше да направи всичко за мен, както и аз за него.

-Раян, искам да те помоля да ми помогнеш с ученето?-попитах, докато стисках заедно двете си ръце.

-Лиз, какво ти става?-погледна ме той с странно изражение
-Преди казваше, че изобщо не те интересува къде ще отидеш да учиш,после беше като отнесена от вятъра и напълно разбирам причината за това държание. Сега искаш да учиш, за да отидеш в далечно училище както майка ти е направила. Ама изобщо не те разбирам.-въздъхна той и ме погледна
-Съжалявам,но ако искаш да отидеш в друго училище аз няма да ти помагам.-обърна се той и си тръгна без дори да се сбогува с мен.

-Какво по.. Нали бяхме заедно и щяхме да си помагаме независимо какво стане,не беше ли така? Отговори ми Раян!-започнах да викам по него все едно си бях у дома, все едно цялата болка изпитана до сега излезе само заради това,че той се обърна и изчезна от погледа ми зад ъгъла на пицарията.С всичка сила започнах да тичам към вкъщи.Светът около мен замръзна. Не чувах нищо освен биенето на сърцето си. Беше свито от болка, защото човека, който винаги ме изслушваше,винаги ми помагаше, бе моята опора за толкова дълго ме изостави. Единствения човек за който се сетих,че ще ме изслуша бе Нина.Тя винаги вдигаше телефона ако видеше моят номер,независимо от ситуацията. Още преди първото „бип" да е минало тя вдигаше когато и звънях,имало е и моменти когато се засичаме точно на позвъняването и нито една от нас не успяваше да се свърже с другата нещо почти като телепатия. Тя ми беше като по-голяма сестра. Много я биваше в готвенето, всеки път когато се виждахме и сядахме да обядваме някъде където няма много хора,тя винаги носеше ръчно направен обяд,страшно вкусен.Всеки път изяждах и нейната порция, защото смата тя виждаше колко много ценя вкусната храна, която приготвя и всеки път когато ме погледнеше с онзи учуден поглед аз присвивах устни,и правех това в което ме биваше повече като имитация на животно. Аз съм такъв човек,че когато се опитам да променя нещо в себе си или да направя някоя имитация тя просто не става, всичките са си напълно еднакви,освен кучешката ми муцунка. В отговор тя присвива вежди и се подсмихва. Обадих и се,разбира се тя вече знаеше,че нещо ме тревожи. Бавно и спокойно и разказах абсолютно всичко от началото. От това как стреса ме е накарал да не се интересувам от нищо друго освен да се само съжалявам до това как бях решила да отида в друго училище, за да мога да помагам на семейството си и как Раян ме заряза. От другата страна на слушалката чувах как Нина плаче,разбира се и аз исках да поплача с нея въпреки,че не бяхме една до друга в действителност.Уговорихме си среща, за да може да ме запознае с гаджето си ,който беше капитана на футболния отбор на горния клас. Естествено Нина си пада по по-големи от нея. Той беше красив(ама разбира се,че е красив нали ходеше с Нина,тялото и бе като на модел и с нейната руса коса малко ми приличаше на Шакира),въпреки че от лично моя гледна точка те двамата бяха напълно, но можех да си призная, че той беше много умен. Въпреки цялото ми мислене събрах кураж и да го попитам, а и от друга страна сега разбрах какво имаше предвид Нина когато сподели една вечер ми разказа нещо кеото просто не исках да чувам. За нейния първи път когато е правила секс с него. Обикновено когато едно момиче като нея започне да говори за тези неща момичетата от моя вид предпочитат да се скрият в земята. Да се престорят, че не са го чули и че не им пука какви ги дрънка. Благодарение на Нина тогава будувах цяла нощ. Щом ги погледнех не виждах абсолютно никакъв начин да останат заедно за повече от месец,но ме опровергаха.