Another Life - Друг Живот

Двайсет и девета глава

" Готова ли си?" попита ме Ник, щом се качихме в колата, насочвайки се към летището.
" Малко съм нервна, но щом съм с теб, всичко е наред." отвърнах и преплетох пръсти с неговите.
Облегнах главата си на рамото му и загледах през прозореца. Никога досега не бях обикаляла из улиците на Бостън. Винаги съм искала да мога да излизам като нормалните момичета, а не да стоя затворена между четири стени, като единствената ми компания винаги са били мръсните чинии и прането.
" За какво се замисли?" попита ме Ник.
" Стари спомени."
" Какви спомени?"
" Имаме толкова много време, ще ти разкажа някой път."
" Както кажеш."

Преди да се усетим вече бяхме на летището, което виждах за пръв път. Беше толкова голямо, че имах чувството, че ако някой ме оставеше сама да се оправя, сто процента щях да се изгубя. Ник щеше да се заеме с билетите, защото той, за разлика от мен, знаеше какво да прави.
Докато го чаках, извън опашката, някой ме потупа по рамото. Щом се обърнах, пред стоеше не кой да е, а Тара - една от старите ми съученички или по-точно - една от кучките.
Тя разпери ръце и ме прегърна, при което едва не получих удар. Тя да прегърне мен?! Смотлата?! Както обичаше да ме нарича. Без да я докосвам дори, тя се отдръпна леко от мен и сложи една от онези фалшиви, пластмасови усмивки.
" Боже, Кат, видях в Интернет какво ти се е случило? Добре ли си?"
" Ъм...да, предполагам."
" А защо си на летището?"
" Какво мислиш, че се прави на едно летище?"
" Вярно, че сега родителите ти са г-жа и г-н Морисън. Естествено, че ще ходиш където си поискаш."
" Всичко е готово, самолета ще излети след 30 минути, затова ако искаш да се отправяме натам." дойде Ник при нас.
" Добре." отвърнах и се хванахме за ръце.
" Чао Кат, чао... Хубавецо." намигна с цялата си наглост, Тара на Ник.
Без да й отвърна нищо, хвърлих й само един злобен поглед и задърпах Ник.

" Та... Какъв беше този поглед, който отправи към приятелката си?" попита ме Ник и ми се усмихна, малко след като самолета полетя.
" Тя не ми е приятелка, а долна кучка."
" Уау! Не е хубаво да използваш такива думи. Как изобщо целуваш майка си с тази уста?"
" Много ти е забавно, нали? Изкарай един ден с нея и ти ще я наричаш така."
" Не мисля, че ще е проблем. Все пак ме нарече 'хубавец'."
" Ще ти дам един хубавец." скръстих ръце пред гърдите си.
" Да не ревнуваш?"
" Ще ти се."
" Наистина? И капчица ревност не минава през стомаха ти?"
" Не. Аз не съм от онези ревниви гаджета."
" Добре. Ъм... Аз отивам до тоалетната."
" Хубаво."