Буря през Август

Предговор

Красотата на приятелството е и винаги ще бъде като разцъфнало цвете- ново, неопитомено,прекрасно, та дори и опасно... За съжаление, където има разбирателство има и кавга. Такава беше и историята на Аврил!

Някъде си из полята близо до градчето Сихтис!

 -Ах,обожавам природата! Толкова недокосната, но и способна на всичко.-каза Аврил.  Златните житни класове я привличаха, птичките я успокояваха абе като цяло природата и влияеше като наркотик. Унесена, както винаги, Аврил не успя да разбере кога е заспала! В съня и отново я преследваше чувството на нужда да каже да сподели, но нещо все и пречеше и точно преди да се събуди някакъв глас и прошепна "Внимавай какво говориш и как го правиш!" Все още настръхнала от кошмара Аврил дишаше учестено за около пет минути докато се опомни! Точно в този момент чу познат глас!

 -Къде по дяволите беше? Нали щяхме да излизаме! Чакам те вече час. Това беше Ейдън- най-добрия приятел на Аврил! Още от деца бяха като две пръчки слепени с лепило- неразделни за винаги.

 -Извинявай братле, но тук е уникално! Ела да си поговорим и ще видиш. Ейдън нямаше избор, тъй като Аврил нямаше намерения да тръгва! Той седна и се разприказваха за идващите изпити,които им предстояха. Но Аврил мислеше за друго- за чувствата,които изпитваше към най-добрия си приятел. С годините те растяха и растяха докато не започнаха да разкъсват душата и отвътре. Тя се опитваше да му каже, но моментът винаги изглеждаше неподходящ. 

Те станаха и тръгнаха към града. Аврил все още мислеше за кошмара и за съвета, който и беше даден в съня, за чувствата си. Чувства, които щяха да имат катострофални последици върху живота и и на Ейдън та дори и на всеки във Сихтис...

И ето новия ми проект с който смятам да се занимавам. Осея ме вдъхновението и се надявам да ви хареса. Моля изразете мнение и кажете дали да продължавам. Айде приятно ви четене от мен!