~She Bad~ | C. D.

[ Първа глава ]

Чух най - отвратителния шум , който чувам 5 пъти в седмицата. Мразех да ставам рано. Станах от леглото докато очите ми едва не се затваряха и се запътих към банята за един бърз душ. На вън беше адски топло и реших да се с облека с по - леки дрехи. След като си взех душ си облякох камофлажните къси дънки и запасах в тях един черен потник. След като се оправих се запътих надолу към кухнята, за да закуся, но не бях много гладна затова си взех една ябълка и тръгнах към къщата на Абигейл (най - добрата ми приятелка ако се питате коя е), за да я взема. Звъннах продължително на звънеца и тя се ядоса :

Абигейл: СЛИЗАММ - каза с раздлазнителен глас като почти цялата улица я чу.
Аз: По - бързооо - казах подсмихвайки се и я видях как слиза и едва не падна. През целия път не можех да спра да се смея, а тя все ми повтаряше , че на всеки се случва да не съм и се смеела и понасях по няколко удара по рамото. Когато бяхме пред училище се затичах към Наш който си говореше с Камерън.
*Пояснение*
Абигейл - моята най - добра приятелка.
Наш - най - добрият ми приятел.
Камеран - просто приятел.
Луис - едно от най-дивите копелета на света.

Скочих на гърба на Наш , който се стресна от действията ми и ме пусна:

Наш: Нормална ли си бе Мади ?? Защо всеки път ме плашиш така забога ?? - каза на един дъх докато аз се смеех, а Камерън и Аби се подсмихваха.

Аз: Само да се видиш отстрани. - казах едва , едва, защото умирах от смях. Тогава чухме първия звънец. Наш се подсмихна мазно и в същия момент ме грабна и тръгна към входа на училището.

Аз: Нашшш!! Пусни мее загубенякооо !!- казах докъто удрях по гърба му , но той сякаш не ме чуваше и продължи да ме носи на рамото си и да се подсмихва под носа си. Когато стигнахме стаята той ме пусна и влязохме в стаята. Видях Луис да седи на последния чин. Беше се заблял на накъде и извиках с цяло гърло :

Аз: Лусиииии

Луис: Мадииии!!! От кога не съм те виждал!!!- каза и ме прегърна.

Аз: От амии от вчера ?

Луис: Да найстина и ти ми липсваше. - каза и се нацупи леко, а всички почнахме да се подхилкваме. В същия момент госпожата по Биология влезе и аз седнах до Аби. Часът мина толкова бавно и мъчително , че мислех , че скоро ще заспя докато званеца не би. Така минаха всичките часова. Скучни. Както винаги. След часовете слязохме долу и седнахме на една пейка и започнахме да си говорим разни глупости докъто не се появи някакво момче мисля , че Джейкъп се казваше :