Здравейте, аз съм Джеон Джеси. ( Защо по дяволите отново съм започнала така ;-; ) Това на снимката е моя милост и както сигурно видяхте, аз съм емо. Точно в моето училище, това беше често срещано-да бъдеш емо. Всъщност хората от 9, 10 и 11 клас "А" паралелките в даскалото ми се деляха на три групи: Емота, Слагъри и... ами по принцип бих казала нормални, но в този случаи не. Третите бяха курвите (Барбитата). Имаше дори и момчета от групата на Барбитата. Нормални в тези класове нямаше. Трите групи водеха воина помежду си. Аз лично не намирах смисъл в това, но лидерите, явно да. Лидерката на нашата група се казваше Мин Хе и беше в 10 клас.
Тя беше много добра и разбрана, но ако някой я ядоса... Е, не бихте искали да видите тази нейна страна. Спомням си как веднъж една от Барбитата много ѝ се отваряше. Два дена по-късно момичето не идваше на училище заради насиненото си лице. Аз много обичках Мин Хе, всяка сутрин ходихме заедно на училище и ми помагаше в трудно моменти. Та така... Понеделник. Мъчението започва. Събурих се от дразнещия звук на алармата, която не спираше да бибитка и да вибрира. Сънено я хванах, хвърлих я в земята и тя взе че се счупи. Оправих се набързо и тръгнах към вратата да излизам. Минах през къщата на Мин Хе. Тя ме чакаше отпред.
-Много ли се забавих?-попитах аз.
-Мне, този е един от малкото пъти, когато идваш навреме.-усмихна ми се тя и потеглихме към даскалото.
Двадесет минути по-късно вече бяхме пред входа на училището. Сбогувах се с Мин Хе понеже бяхме в различни посоки. Тръгнах към класната стая и с моята непохватност се сблъсках в някой. Погледнах нагоре, защото човека пред мен беше по-висок и забелязах, че това е Мони. Една от най-големите курви в даскалото. Беше нещо като „дясната" ръка на лидерката на Барбитата.
YOU ARE READING
My swagger |Suga|
FanfictionТова съм аз. Аз, която за първи път се влюбих, за жалост в погрешния човек. Защо трябваше да сме от различни групи? Защо лидерките на слагърите, емотата и барбитата се мразеха и трябваше да водим тези безсмислени спорове? Предполагам, просто такъв е...