Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Ти...?

На следващият ден, лекарите се примириха с ината на Дари и я изписаха.
-Чао твърдоглавке и да се пазиш.-каза лекарят с усмивка на лице.
-Аз ще се погрижа за нея. Не се безпокойте.-помогнах ѝ да стане от леглото. Все още ѝ беше трудно да ходи, макар че отново прояваваше инат и се опитваше да върви сама.
-Да тръгваме, красавице. -прегърнах я през кръста. Вървяхме най-отпред, а зад нас беше цялата ни делегация.-Как се чувстваш?
-Добре съм, Крис. А след като се махна от тук , ще съм още по-добре. -Хайде да излезем довечера.-предложи моето момиче.
-Супер! Ще кажа на другите.
-Почакай. Имах предвид само ти и аз. Нека започнем от там, откъдето спряхме.
Целунах я по бузата.
-Но първо искам да се прибера, за да си почина. После ще излезем. Става ли, Дяволче?
-И аз трябва да мина през нас, за да се преоблека. Къде искаш да отидем? На кино? Ресторант?
-Нека да е на някое тихо място, където ще сме си само аз и ти.
-Прекрасно, Ангелче. Знам точното място.

Излязохме. Пред болницата чакаше такси.
-Благодаря ви приятели, че бяхте до мен. Хайде, дайте прегръдка.-всички заедно се прегърнахме.-Съжалявам, че ви си наложи да висите тук.
-Затова са приятелите. Но нека не ни се налага скоро пак да идваме.-засмя се Андрю.
-Няма, обещавам ти.-каза Дари със сериозен тон.-Но това не зависи само от мен.-тя хвърли бърз поглед към моята скромна особа.
-Какво пак направих, принцесо!?-погледнах я с кучешкият поглед, опитвайки се да не мисля за това, което искаше да каже.
-Хайде момичета, качвайте се.-подкани ни майка ѝ.
-Чао, хора.-Дари помаха на останалите, но изведнъж изражението ѝ се промени.
-Добре ли си, скъпа?
-Да, не се тревожи.
Не искаше да каже, че все още изпитваше болка, но аз я познавах добре. Качихме се в таксито. Майка ѝ беше седнала отпред. Хванах ръката на Дари и тя се усмихна.

По пътя не си казахме нищо. Цареше тишина. Когато пристигнахме, помогнах на Дари да слезе.
-Вие се качвайте, а аз ще отида до аптеката да взема болкоуспокояващите. Оставям я на теб, Крис.
-Не се притеснявай. Хайде красавице, облегни се на мен.
Влязохме във входа, но за наше нещастие асансьорът не работеше.
-Дявол да го вземе!
-Спокойно, Крис. Ще се качим по стълбите.
Не можех да я оставя да се качва по стълбите.
-Имам по-добра идея.
Преди да успее да попита "каква", вече я носех на ръце към апартамента. Влязохме вътре, оставих я на дивана в хола и седнах до нея.
-Благодаря ти, Дяволче.
-Моля Ви принцесо, за мен бе удоволствие.
Тя се приближи бавно, погледна ме в очите, а после сля устните ни. Отново изпитах онова чувство, което дори и най-добрият поет, не може да опише. Усещах ароматът ѝ, докосвах лицето ѝ, сърцата ни биеха лудо...
-Завинаги заедно?-прошепна Дари.
-Да, любима. Завинаги заедно, напук на всичко и всички.
Тя сложи глава на рамото ми и затвори очи. Започнах да галя косите ѝ...