Шест стъпки към раздялата

Ааа, не!

Дразнещият звук на алармата събуди заспалата над учебнициете Ема. Тя стана, преоблече се и излезе.
Когато влезе в училище, видя Кат (Екатерина) - най-добрата й приятелка и се запъти към нея. Прегърнаха се за добро утро и тръгнаха към кабинета по английски.
След още няколко дълги часа тестът, за който беше учила цял ден, започна. Тя приключи бързо с него, огледа се, за да провери до къде са стигнали другите. Погледът и се спря върху Сара, която използваше телефона си. След по-внимателно оглеждане разбра, че Сара и още няколко момичета си пишат и правят знаци. "Нима те ще имат хубави оценки, без да са положили никакви усилия!? Краят на втория срок е и тези оценки са много важни за годишния успех. Ааа, НЕ!"- мислеше си Ема. Решително стана, за да предаде теста си , "случайно" се спъна и бутна несесера, зад който бе телефона. Случващото се предизвика шум и вниманието на госпожата. Тя видя телефона на Сара и съобщенията, ядоса се, развика им се и им каза, че ще има предвид случилото се днес за годишните оценки. Ема беше доволна от случилото се и го смяташе за доста справедливо. Тя се бе превърнала в любимка на всички учители, поради качествата си. Останалите й завиждаха, искаха да бъдат на нейно място и тя самата знаеше всичко това. Беше й омръзнало от всичко и всички.
Тя и Кат се запътиха към кабинета по химия, оставиха си нещата и се отправиха към магазинчето пред училище, за да си купят нещо, тъй като беше голямо междучасие. Но на вратата на кабинета се засрещнаха със Сара и приятелките й.
-Доволна ли си? Защо го направи?-попита гневно Сара.
-О, я стига!-повиши тон Ема - Да, доволна съм!- каза спокойно, с задоволство и продължи: -Защо го направих ли? Докато ти си се мотаела и си съчинявала абсурдни истории, на който никой не вярва, аз учих. Няма да ме разбереш, защото ти не си отваряла учебник. Всички стояха вцепенено, бях изненадани.
-Коя си ти , че да ми говориш така?- крещейки попита Сара.
-Коя съм аз ли!?-каза смееки се Ема.- Аз не съм селянка. Аз не съм параноичка. Аз не лъжа, предавам, използвам, изоставям, наранявам хората около себе си! Аз съм тази, която никога няма да бъдеш.
Ема гордо тръгна напред, спря се и се обърна към Сара:
-Един съвет. Потърси си психолог.-изрече спокойно и уверено.
В очите на Сара се четеше омразата и завистта. Горката! Никой не й бе казвал истината в очите. Останалите бяха много изненадани. "Как добрата и кротка Ема,която не забелязваха, се превърна в толкова арогантна и уверена?"-това се питаха, но също се възхищаваха на смелостта. Самата Ема беше доволна и се гордееше със себе си, колкото и нескромно да звучи.
-Лол! Да не си репетирала?- попота шеговито Кат.
-Не! Глупости! Знаеш, че имам дар слово. - отвърна Ема, смеейки се.
-Сега сериозно. Добре й натри носа. Никой не очакваше това от теб.....дори и аз.
-Просто думите тръгнаха от устата ми, емоциите надделяха,а когато исках да се осъзнах вече беше късно, реших да довърша започнатото.
* * *
След края на дългия , но забавен ден, Ема се прибра и се зае с домашните си, от които й бе писнало. Телефонът й звънна и Ема се унесесе в разговор с Кат. От нея разбра поредната измишльотина на Сара. Тя живееше в свой собствен и измислен свят. В него тя беше актриса, радваща се на голям успех, но в реалността тя беше просто една луда лигла. Тъжното е, че никой не й казва нищо и по цял ден слушат нейните измислени драми. Трябва й психолог! Днес например са я взели със скъпа кола, която я е закарала на снимачната площадка. През почивката решила да направи сладкиш, фурната се развалила, но точно преди да влезе режисьора тя оправила всичко. Мога дълго да ви разказвам за всички тези "реални" неща! Ема се заливаше от смях, докато слулаше разказа на Кат и скоро след това затвори.
Стана време за вечеря. На масата тя разказа дословно случилото се. Всички изпитваха неприязън към това момиче и се радваха, че най накрая някой й е натрил носа.
* * *
На другия ден Сара и другите момичета й бяха ядосани, сърдити и готови да отмъстят за стореното. На Ема не й пукаше особенно. Тя познаваше всички толкова добре, че само по погледите разбираше какво мислят. Знаеше какво мислят за нея, без да й казват.
В един от часовете Ема се замисли и се втренчи в едно от момчетата. Не чуваше нищо от казаното до тук, госпожата забеляза и тръгна към нея, но Кат бързо я сръчка. Всичко й се размина благодарение на Кат. Тя знаеше, че Ема не може да е влюбена в него, защото никак не го харесва и се чудеше защо се бе втренчила в него. След часа Кат я погледна въпросително и попит:
-Хей, за какво мислеше толковааа......ъъъ как да кажа..... упорито и втренчено?
-Ти избра ли си училище? Така де, изпитите наближават и....
-Страх те е да не се разделим, знам аз!-прекъсна я Кат и побъраз да я успокой- Спокойно! Където и да сме, колкото и далеч да бъдем, ние ще останем най-добри приятелки!
Ема прегърна силно Кат и захлипа.

Хей, приятелко 😘! Благодаря ти за безбройните хубави моменти; за хилядите пъти, когато си ме разсмивала; за подкрепата и доверието! Ще липсваш, знаеш!😢

ПС: Героите и случките са изцяло плод на въображението ми!