Шест стъпки към раздялата

Пижамено парти и.....раздяла!?

След първоначалната елфория настана невиждано стокойствие. В оставащите две седмици класът бе някак различен. В кабинета по биология препарираните птици не летяха, чиновете бяха здрави, не падаха шкафове, не се вадеха гнусните насекоми потопени в някаква жълта течност, не се подхвърляха гумени сърца..... Всичко е плашещо спокойно, тихо, плашещо различно. Обсъждаше се къде ще бъде завършването. Отхвърляха се всички предложения
"На никой не му пука къде ще е завършването. "-мислеше си Ема.
"Всички са погълнати от мисли какво ще правят в другото училище. Не им пука как ще се разделят със старите си приятели. Или може би ги е страх от раздяла, тъжни са, затова не казват как и къде искат да прекарат последния си ден заедно."- разсъждаваше Кат.
* * *
Телефонът позвъня и Ема вдигна:
-Хей! Кати, от кога не сме се чували?-попита шеговито.
-Амм....от преди пет минути.- последва смях и Кат продължи: -Забравих да те питам за това, за което ти звъннах преди малко. Утре е завършването и се питах защо да не го отпразнуваме. Искаш ли на пижамено парти?
-Ооо, пижамено парти! Супер! Защо не?
-Добре, до довечера.
-До довечера!-каза развълнувано Ема и извика въпросително:
-Мамо!?- тогава се сети, че майка й ще се прибере от работа към шест вечерта. Точно преди да я набере, телефонът звънна,Ема вдигна:
-Точно щях да ти звъня. Аз исках да те питам дали ще мога да отида на пижамено парти в Кат?
-А аз ти звъня, за да ти кажа, че може. Майката на Кат вече ме пита.
-О, така ли? -отвърна изненадано Ема и продължи- Ами добре, ще се приготвя.
Тя побърза да се приготви и тръгна към най-добрата си приятелка. По пътя мина през един магазин, от който купи желирани бонбони, шоколад и бисквити- обичаше тези вредни неща.
След като се опитаха да направят сос за спагетите, решиха да го пробват. Е, ставаше. След вечеря се настаниха в хола, където решиха да разглеждат стари техни снимки, рисунки, картички...
Както обикновено Ема не спираше да бърбори и да се хили:
-Помниш ли, когато без да искаш удари с топката госпожата по физическо? А, когато ми каза "Намали малко децибелите, че не чувам музиката от теб", а аз пеех толкова хубаво. Или когато имаше голям бръмбар на крака, и аз почнах да тичам. -Ема можеше да продължи да разказва още такива смешни случки, но не можеше да си поеме въздух от смях.
-Помня, помня! Как мога да забравя?-каза, усмихвайки се. След като помисли малко добави: -На мен любимото ми беше, когато каза на госпожата по физическо, че сме комплект.
Последва смях и ядене на шоколад.
Решиха да се преместят в спалнята, където да гледат филм и да хапнат желираните бонбони. По едно време през нощта на Ема й се допи вода, но за да отиде до кухнята трябва да мине през дневната,където беше майката на Кат. За да не я събуди, реши да отиде до банята, но преди да стигне до вратата се сптна. Предизвиканият шум събуди Кат и я стресна. Тя започна да бие "крадецът".
-Какво правиш?-попита Ема изненадано.
-Но ти какво правиш? Изкара ми акъла! - отвърна малко гузно Кат.
-Ти и акъл в едно изречение? Аз отивах да пия вода, когато се спънах в суичера ти!
-Ейй! Ще ти донеса вода.
Рано сутринта Екатерина сънено попита:
-Ти да не си яла бисквити?
-Даа. -каза молко гузно Ема, след което се обърна, взе пакетчето и го подаде на Кати с думите: -Искаш ли?
-Може. Свикнах да спя на трохи.- И двете се засмяха.
Ема стана, издърпа чаршафа изпод приятелката си, за да го изтупа. Отвори прозореца и изтърси трохите върху някакъв човек, но без да иска и каза:
-Опа!
-Какво стана?
-Трохите паднаха върву един човек.
-Аа, този ли?-попита, поглеждайки през прозореца- Нищо, аз без друго не го харасвам.
Кат се облече и тръгнаха към дома на Ема,за да се преоблече за тържеството по случай завършването. Ема се приготви и реши, че трябва да закусят и да разкаже на майка си как са прекарали.
Стана 9:45 и двете неразделни приятелки тръгнха към мястото на събитието, тоест към класната стая в училище.
Всички се бяха събрали в стаята. Тържественото раздаване на удостоверения и служежни бележки продължи около час. След това пристигнаха тортата и пиците, които бяха поръчани. Заразказваха се забавни истории, случили се на една тридневна екскурзия. След пет часа "празнуване" трябваше да си ходим. Повечето живеят около училището и решиха да се изпратят. Това "изпращане",приличащо повече на сбогуване, продължи още около час. Пред дома на Екатерина тя и Ема се прегърнаха, Ема й помаха. Едната беше наивна, а другата се бе хванала за надеждата.
Това да не е втората стъпка към раздялата!? Дали това прекрасно пижамено парти не беше последното преди съдбата да раздели дветр приятелки?

Благодаря за специалната помощ на Adi_11! 💜😘💜