Заседнал в безвремието,
накъде да вървя не знам.
Всичко е толкова мрачно.
И студено е, но не е от времето.
Тичам, но накъде отивам.
В далечината виждам само едно –
Моите мъртви мечти и надежди.
Из ''Буря от мисли'' - Кристиян Огнянов
