Аз съм Тереза на 18 години съм. Косата ми е кестенява, и имам топло-кафеви очи. Живея в малко градче Линсконсин.
Уча в кварталното училище. Моята най-добра приятелка се казва Тилда. Тя е на 18 също като5 мен.
Аз казах:
- Хайде да обядваме у нас!
Тя отговори:
- Добре!Съгласна съм.
И тръгнахме към вкъщи.
- Какво ще обядваш?-попитах аз.
Тилда каза:
- Каквото кажеш нямам проблем.
- Добре за обяд има риба.-казах и аз.
Извадих рибата. Тя си помисли, че ще си разделим едно парче. Но аз и казах, че ще яде едно цяло парче. Тя започна да яде и след половин час беше готова. Излязохме. Тя заговори за гаджето си и се разплака. Попитах я защо плаче.
Тя каза:
- Ами мисля, че той не ме обича!
- Не се безпокой!Грешиш, той те обича!
Тя знаеше, че той я обича. Но мислеше, че самата тя не го обича.
- Хайде да тръгваме!Не ми се стои повече тук.-каза Тилда.
- Добре!Отиваме в парка!
Тръгнахме към парка. Когато стигнахме седнахме на една пейка и Тилда заговори:
- Мисля, че обичам друг!Знаеш ли за кого говоря?-попита тя.
- Мисля, че знам за кого говориш. Не съм сигурна.-казах аз.
Тя искаше да я кажа за кого имам предвид. Но аз нямаше да и кажа, защото щях да я растроя. Но Тилда настояваше.
- Мисля, говориш за Том.-плашливо казах аз.
Тя извика:
- Как позна?Наистина ме познаваш много добре!
Всички в парка гледаха Тилда. Тя се изчерви.
Том е русокосо момче на 18 години. Със морско сини очи, прекрасна усмивка и чисто бели зъби.
