Момчетата и аз

Глава2

Божее той ме видя! Веднага влязох в стаята си като стрела. Ох какво направих, сега ще ме е срам да изляза от стаята ми, а как щях да го погледна в очите?! Време е за вечеря, въх гладна съм но как да сляза долу сигурно, онова момче ще е там и сигурно вече им е разказал как съм го зяпала като някоя перверзница, кой знае как ще ми се подиграват! Изведнъж на врата се почука.

- Кой е?

- Аз съм Тао - сигурно е някое от всичките момчета какво ли иска?

Отворих вратата и замръзнах, та това беше момчето което зяпах по боксерки днес! Името му е Тао така ли?! Чакай но защо е тук?

- Ам здравей Тао - направих се все едно нищо от днес не е ставало.

- Здравей дойдох да ти кажа че всички те чакаме да вечеряме - ма аз не знаех!

- Чакате ме! Съжалявам, не знаех! - егаси как се изложих уффф.

- Хаха споко сигурно си мислела само за перфектното ми тяло, което зяпаше днес и си загубила представа за времето - мазна усмивка се появи на изящното му лице. Не Кейти не се разсейвай!!!

- Какво?! Н-не беше нарочно! - забих поглед в земята засрамена.

- Знам споко - и все едно е прочел мислите ми каза - и не се притеснявай, няма да кажа на никой - намигна ми. Оххх камък ми падна от сърцето! - Сегааа ще слезеш ли, защото дядо каза че няма да започнем без теб.

- Да разбира се - ох милия ми дядо как ги кара да гладуват.

ГЛТ ( Тао )

Днес внучката на дядо Бин се мести да живее при нас, стана ми жал че родителите и я оставят така но дядо ще я подкрепя. Той доста разказва за нея, колко била срамежлива, че можела да пее като ангел, че била красива като богиня. И ето днес ще се запозная с нея, нямам търпение!!!

Колата паркира, застанах до дядо и ето тя излезе от колата, леле наистина е сладка, и е доста стеснителна. Влязохме вътре поздравихме ги и майка и ни похвали, след малко тя и дядо излязоха да ги изпратят. През това време в огромния хол започнаха коментарите.

-Сладка е! - извика някой.

- Да но кой ще я има? - отговори друг и всички започнаха да спорят.

- Хей Тао какво ще кажеш за нея ти доста се вълнуваше да я видиш?! - попита ме Джънкук.