Животът на една тинейджърка

В джунглата

Бягай...бягай сякаш живота ти зависи от това...Ооо,да той точно от това зависи!Гипсът падна,а детето не спираше да плаче...спрях и се огледах.Канибалите вече не ни презледваха.Но...но...бяхме в джунглата.Телефонът ми имаше цели 6% батерия,които изразходвах да видя колко е часа и да се опитам да се обадя,ала нямаше обхват.Беше точно 16:32ч..Попитах малкото дете ,с което толкова приживях как се казва,ала не получих отговор,а само едно извъртане с глава.Какво?!Аз му спасих живота,а то...,поне да беше казало нещо от сорта на :Гугу гага...и тем подобни...!
Осъзнах се и се сетих,че сме в джунглата,без храна,вода и обхват.Исках да разуча околноста и намерих нещо като пещера и смело влязах вътре.Взех момиченцето на ръце и  тихичко пристъпих като балерина по терлици в пещерата.Вътре беше наистина тъмно и се наложи някак си да си запаля огън.Метода с търкането на пръчки една в друга работи май само по телевизията или...йейййй получи се и започнах да се радвам като петгодишно хлапе около запаления огън,а бебето ме гледаше с отворено уста:
-Иха-иха.-продума детето
-О, ти продума нещо!
-Здравей аз съм Румена!Аз съм 3.
-Румена,откъде си?
-От София.
-А защо чак сега ми проговори?
-Не знам...бях много уплашена.
-Добре сега сме на безопасно,но стомасите ни каркорят.Остани тук ,а аз ще потърся нещо за ядене.
-Добре.
Аз излязох от пещерата и се поогледах за дървета. Единственото,което намерих бяха някакви безвкусни боровинки,но нямах голям избор...взех ги и се върнах в пещерата,ала Румена я нямаше...