- Добре този човек е... - малко напрежение - Марк!
- Какво?! - извика Тао - не съм съгласен!
- Но вие обещахте! - направих кучешка муцунка.
- Е добре но само заради обещанието. - завъртя очи Тао.
- Супер! Ам Лухан може ли да дойдеш с мен за малко?
- Добре.
Тръгнахме към стаята ми. След това влязохме вътре, той беше доста учуден.
- И защо ме повика тук? - усмихна се.
- За да ти кажа че срещата.... - не ме остави да довърша.
- Какво отменяш я не можее! - направи една ядосана физиономия.
- Нее не ме остави да довърша срещата ще я направим по-рано.
- Така ли кога?
- Сега нали каза че си приготвил нещо след нея ще отидем да напазаруваме.
- Но аз не съм подготвен!
- Ти отиди се преоблечи аз също и излизаме през това време си помисли какво искаш да правим.
- Д-добре - бутнах го през вратата и я затворих. Реших, да се облека с тези дрехи.
Щом се приготвих слязох долу, там ме чакаше, и Лухан.
- Тръгваме ли? - попита ме вече обуващият се Лухан.
- Да!
Тръгнахме, и отидохме в музея на изкуствата, там беше невероятно разглеждахме всяка картина, и я коментирахме от до смяхме се като идиоти на големите, и зле облечени богаташи после отидохме в парка взехме си сладолед, и седнахме на една пейка. Сега трябваше да обясня на Лухан, че колкото, и да иска между нас нямаше да се получи.
- Лухан виж....- не ме остави да довърша.
- Знам между нас няма да се получи. - леле все едно ми прочете мислите.
- Съжалявам - наведох глава.
- Недей няма за какво да съжаляваш ;). Аз от отдавна знаех, че няма да се получи просто си помислих, че ще е забавно.
- Ооо значи си ме ползвал за забавление така ли. - погледнах го злобно.
- Еми така излиза. - ухили ми се с мазна усмивка - Сега да отидем да напазаруваме и да си ходим в къщи.
- Добре.
Отидохме в супермаркета, и взехме доста храна, и напитки после отидохме до един магазин за да вземем подарък на дядо, за добре дошъл. Взехме му кутия с пури, и подарък резачка той обожава да пуши пури. След приключенията в магазините се прибрахме.
- Дойдохме си народее! - развика се Лухан вдигнал ръце на горе с покупките.
- Ооо ето ви айде Кейти отивай в кухнята че Сехух е толкова зле, че щеше да я запали. - развика се Санха.
- Какво да я запали?! - влязох бързо в кухнята, и какво да видя Сехун държи тиган с изгоряло олио, и е зелия черен. Не издържах, и избухнах в смях.
- Какво се смееш идвай да готвиш, че това не е мъжка работа, и сега го доказах.
- Ооо я не ме действай такъв иначе ще седите без вечеря! - скръстих ръце.
- Не не извинявай няма вече моля те само зготви нещо защото аз ще умра! - застана на колене пред мен с тъжна физиономия.
- Е как преиграваш.
- Не не преигравам в момента усещам как печката иска да ме изпече до смърт! Ах тези зли съществаа! - загледа мръсно всички електроуреди в кухнята. Леле вярно се е чалнал.
- Добрее иди си вземи душ, че изглеждаш като коминочистач!
- Добре. - тръгна към стаята си.
След 20 минути вечерята беше готова. Започнахме да слагаме масат,а и само чакахме дядо да се прибере, и след 10 минути на вратата се звънна. Когато отворих дядо ме прегърна, и ме дари с най прекрасната си усмивка.
- Дядо!
- Кейти момичето ми!
- Ела но си затвори очите.
- Добре. - закрих му очите, и тръгнахме към трапезарията.
- Стигнахме. - отвори си очите.
- Ооо това е прекрасно деца много съм горд, и съм благодарен за това! - гледаше ни с такава гордост но сигурно беше заради това, че не сме срутили къщата докато го е нямало.
Изведнъж звънецът отново звънна.
=====================================================
Надявам се да ви е харесала!
YOU ARE READING
Момчетата и аз
RomanceКейти отива да живее при дядо си който е собственик на момчешки пансион. След това тя започва да преживява различни приключения и любовните авантюри не остават по-назад.