Глава9

631 54 1
                                    

- Добре този човек е... - малко напрежение - Марк!

- Какво?! - извика Тао - не съм съгласен!

- Но вие обещахте! - направих кучешка муцунка.

- Е добре но само заради обещанието. - завъртя очи Тао.

- Супер! Ам Лухан може ли да дойдеш с мен за малко?

- Добре.

Тръгнахме към стаята ми. След това влязохме вътре, той беше доста учуден.

- И защо ме повика тук? - усмихна се.

- За да ти кажа че срещата.... - не ме остави да довърша.

- Какво отменяш я не можее! - направи една ядосана физиономия.

- Нее не ме остави да довърша срещата ще я направим по-рано.

- Така ли кога?

- Сега нали каза че си приготвил нещо след нея ще отидем да напазаруваме.

- Но аз не съм подготвен!

- Ти отиди се преоблечи аз също и излизаме през това време си помисли какво искаш да правим.

- Д-добре - бутнах го през вратата и я затворих. Реших, да се облека с тези дрехи.

Щом се приготвих слязох долу, там ме чакаше, и Лухан

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Щом се приготвих слязох долу, там ме чакаше, и Лухан.

- Тръгваме ли? - попита ме вече обуващият се Лухан.

- Да!

Тръгнахме, и отидохме в музея на изкуствата, там беше невероятно разглеждахме всяка картина, и я коментирахме от до смяхме се като идиоти на големите, и зле облечени богаташи после отидохме в парка взехме си сладолед, и седнахме на една пейка. Сега трябваше да обясня на Лухан, че колкото, и да иска между нас нямаше да се получи.

- Лухан виж....- не ме остави да довърша.

- Знам между нас няма да се получи. - леле все едно ми прочете мислите.

- Съжалявам - наведох глава.

- Недей няма за какво да съжаляваш ;). Аз от отдавна знаех, че няма да се получи просто си помислих, че ще е забавно.

- Ооо значи си ме ползвал за забавление така ли. - погледнах го злобно.

- Еми така излиза. - ухили ми се с мазна усмивка - Сега да отидем да напазаруваме и да си ходим в къщи.

- Добре.

Отидохме в супермаркета, и взехме доста храна, и напитки после отидохме до един магазин за да вземем подарък на дядо, за добре дошъл. Взехме му кутия с пури, и подарък резачка той обожава да пуши пури. След приключенията в магазините се прибрахме.

- Дойдохме си народее! - развика се Лухан вдигнал ръце на горе с покупките.

- Ооо ето ви айде Кейти отивай в кухнята че Сехух е толкова зле, че щеше да я запали. - развика се Санха.

- Какво да я запали?! - влязох бързо в кухнята, и какво да видя Сехун държи тиган с изгоряло олио, и е зелия черен. Не издържах, и избухнах в смях.

- Какво се смееш идвай да готвиш, че това не е мъжка работа, и сега го доказах.

- Ооо я не ме действай такъв иначе ще седите без вечеря! - скръстих ръце.

- Не не извинявай няма вече моля те само зготви нещо защото аз ще умра! - застана на колене пред мен с тъжна физиономия.

- Е как преиграваш.

- Не не преигравам в момента усещам как печката иска да ме изпече до смърт! Ах тези зли съществаа! - загледа мръсно всички електроуреди в кухнята. Леле вярно се е чалнал.

- Добрее иди си вземи душ, че изглеждаш като коминочистач!

- Добре. - тръгна към стаята си.

След 20 минути вечерята беше готова. Започнахме да слагаме масат,а и само чакахме дядо да се прибере, и след 10 минути на вратата се звънна. Когато отворих дядо ме прегърна, и ме дари с най прекрасната си усмивка.

- Дядо!

- Кейти момичето ми!

- Ела но си затвори очите.

- Добре. - закрих му очите, и тръгнахме към трапезарията.

- Стигнахме. - отвори си очите.

- Ооо това е прекрасно деца много съм горд, и съм благодарен за това! - гледаше ни с такава гордост но сигурно беше заради това, че не сме срутили къщата докато го е нямало.

Изведнъж звънецът отново звънна.

=====================================================

Надявам се да ви е харесала!





 Момчетата и азWhere stories live. Discover now