Тайният Език На Общуването

Началото

Казвам се Мин. Преди работех в лондонската полиция.Преди 15 години се случи инцидент ,при който баща ми бе убит,а малкото ми братче отвлечено от психопат.
Та ето какво се случи...
Бях само на 7 ,но знаех много повече от другите деца на моята възраст . Бях 1-ви клас,училището ми беше близко до полицията,където работеше баща ми.Един ден на тръгване от училище реших да намина през отдела.Влязох вътре и всички знаеха кой съм,попитах къде е баща ми и те ми отговориха ,че разпитва затворник в момента,трябваше да изчакам ,но аз не бях на това мнение защото този разпит можеше да се проточи дълго време.Няколко идиота ми подадоха една кутийка кибрит,погледнах ги въпросително тогава един от мъжете ме попита:
-Хей дете,можеш ли с един поглед да ми кажеш какъв е броят на клечките в кутията?

-Това е просто, 357- те ми отговориха с невярващи погледи.
Изсипаха клечките на масата и започнаха да броят една по една.
Това ще ги задържи-помислих си аз и тръгнах към стаята за разпити.След по-малко от 10 минути бях пред вратата.
Отворих я ,но вътре беше само подсъдимия.
Заради любопитството си влязох в стаята колкото и опасно да беше.

-Я виж ти,синчето на ченгето.
Аз просто седях и мълчах.

-Къде е татко?-попитах.

-Отиде да вземе някакви документи.Ти явно си малък гений, а?

-Не съм гений,но знам повече отколкото теб.

-Знаеш ли с теб си приличаме.
И аз съм малък гений-широка усмивка се появи на лицето му.
-Таа разкажи ми и теб ли те третират по гаден начин.

Попринцип не бях длъжен да му отговарям,но все пак...
-Не.

-Ясно...Трябва да се махнеш от тук.

-Но защо?

-Защото ако "любящият" ти баща ни види да разговаряме ще стане лошо.Но все пак искаш ли да си обещаем нещо?

Кимнах

-Доближи се до мен.
Приближих се до него,а той ми прошепна на ухото.
-Някой ден,ще опитам да е скоро, нека се срещнем отново.

-Добре обещавам.
Скръстихме котрета в знак на обещание,но точно тогава баща ми влезе.

-Мин какво правиш тук!?

-А-ами аз те търсех и...

-Тук е опасно!-разкрещя ми се,а аз се изненадах тъй като за първи път ми се разкрещя.
-Идвай с мен веднага!!!!

Нямаше какво да направя освен да тръгна с него.

-Между другото ми беше приятно Мин и не забравяй за обещанието ни-провикна се обвиняемият.

На излизане идиотите с кибрита ми казаха,че съм прав,а на баща ми казаха,че от мен ще излезе истински гений.
Баща ми ме заведе в къщи.
Започна да ме разпитва за обещанието което сключихме с Хьон Су (така се казваше затворника).
По някаква причина аз не му отговарях.
След дълъг разпит най-накрая се отказа.
Но положението не стана по-добре всъщност се оказа,че има тайна стая в къщата и малко по-късно разбрах,че това е новата ми стая.
Татко подписа отпусното за училище.
Така той ме учеше на разни неща все едно беше частен учител,мразеше ме личеше си,понякога ме биеше ,друг път не ми даваше храна ,така седях в тайната стайчка без никой да знае за мен.
Няколко месеца след това по телевизията дадоха,че Хьон Су е избягал.
Излязох от моя затвор въпреки,че беше абсолютно забранено и пред мен се разкри ужасна картина.
Видях Хьон ,седящ до баща ми ,който бе наръган около 20 пъти.

-Здравей Мин и двамата спазихме обещанието си,нали?
Бях шокиран от гледката и думите се загубиха в гърлото ми .
Тогава се сетих за Ян малкото ми братче.
Хукнах да го търся ,когато излезнах видях черна кола да го отнася,тичах зад нея като крещях:
-ЯЯЯН,ЯННН.-спънах се , строполих се на земята,ударих си главата и от тогава не помня почти нищо за останалите 3 години.
Да знам историята ми е гадна и не знаех,че благодарение на мойто любопитство подписах смъртната присъда на баща си,нито пък ,че ще отвлекат брат ми,но се върнах от Лондон за да потърся брат си,който може и да не ме помни,но съм подготвен за най-лошото.
Как разбрах,че е в Южна Корея ли?
Ами имам си източници.
Та да ето ме вече съм пред отдела...

Давайте мнение за началото на историята. Ако ви е харесала може да гласувате. До следващият път😊💙